След като се окъпа, Тикс се изтри с грубата, но чиста кърпа и се облече. Каза:
— Можеш да се измиеш, мой верни оръженосецо.
Йен се наведе над легена и с подозрение изгледа покритата с мръсна пяна вода. Потопи пръста си, внимателно го изучи и го изтри в панталоните си. Изрече с въздишка:
— Аз вероятно няма да се мия. Днес вече се мих. Да се миеш два пъти на ден е лош знак.
— Както искаш. — Трикс не пожела да спори. Така беше дори по-добре — оръженосецът щеше да бъде по-мърляв от господаря си. — Когато започне тържествената вечеря в моя чест, ще застанеш зад гърба ми, разбра ли? Щом вдигна дясната си ръка, ще ми подадеш салфетка. Когато ти подам чинията си, можеш първо да доядеш, каквото е останало, преди да я дадеш на лакея. И не забравяй да ми доливаш вино. Чашата ми трябва да е винаги пълна.
— Разбрах — тъжно отвърна Йен.
— Не се притеснявай — успокои го Трикс. — Аз ще изяждам само половината, останалото ще е за теб. И преди да ми долееш чашата, можеш да изпиваш остатъка от виното. Аз ще обясня, че това е заради моето изключително снизхождение.
Йен се развесели.
Баронът-рибар никак не се беше променил от времето, когато Трикс и родителите му гостуваха в замъка. Само коремът му беше станал още по-голям, лицето му — още по-червендалесто и тънка мрежичка от червени жилки беше покрила носа му. Баронът беше възседнал дървен позлатен трон, както повеляваше положението му. Малката баронска корона — златен обръч с един-единствен червен камък, той беше махнал току-що и сега триеше потта от челото си.
Но погледът на барона си беше останал умен, внимателен, поглед на човек, който не забравя. Той хвърли бегъл поглед към хлапетата, които стояха прави пред трона му и Трикс разбра, че са го познали. Баронът го позна, но си замълча.
Домочадието седеше на сервираната за вечеря скромна трапеза и също мълчеше. Мълчеше жена му — слаба, с голям нос и събрана в стегнат възел черна коса. Мълчаха и двете му средни деца — момче на десет и момиче на седем години. По-големите служеха в замъците на съседите барони като пажове и оръженосци, а най-малките ги хранеха бавачките им и тях не ги викаха на масата. Мълчаха и двамата по-малки братя на барона — и те, като него шишкави и любители на виното, но мрачни, тъй като нямаха нито пари, нито земи. Мълчеше и капитанът на баронската стража — храбър мъж, целия покрит с белези, но с не особено богати доспехи и десен клепач, който подскачаше нагоре-надолу.
Баронът-рибар си нямаше магьосник. Магьосниците не обичаха да живеят в обеднелите замъци на дребните барони. А този замък беше беден — витражите1 на прозорците бяха потъмнели и почти не пропускаха светлина, от трона тук-таме стърчаха тънки златни листенца от обкова, килимът на пода беше протъркан, а в канделабрите2 гореше само по една свещ и тя не беше от восък, а от лой…
Тор Галан не бързаше. Облиза устни. Погледна към жена си. Вдигна поглед към опушения таван. Загледа се във върховете на обувките си.
Трикс чакаше. Галан или ще реши да признае беглеца-наследник, или ще го обяви за самозванец. А ако не го признае… ох, цялата работа ще завърши с камшици…
Баронът-рибар изведнъж се засмя, лицето му светна и веднага стана ясно как си е спечелил прозвището „Добрия барон“.
— Трикс! Трикс Соийе, момчето ми! Ти си жив!
Трикс въздъхна облекчено и едва сега усети, че дланите му са потни.
Баронът, който се беше надигнал от трона си го погледна втренчено.
— Кой е спътникът ти?
— Йен, верният ми оръженосец — издекламира Трикс.
— Оръженосецът ти е достоен — одобрително каза баронът. — Да не изоставиш господаря си в беда, това е славна постъпка, която би направила чест дори на зрял мъж с благородна кръв. Елате при мен, деца мои!
Трикс и Йен се доближиха до барона. Галан разтвори обятия, прегърна момчетата и целуна всеки по върха на главата му. Баронът миришеше на вино, чесън и на мокро куче.
— Ще празнуваме спасението на благородния Трикс! — провъзгласи баронът. — Свещи! Вино! Още едно пиле и една чиния!
Трикс изгледа победоносно Йен и му смигна.
— Ще измислим как да ти помогнем — каза Галан и потупа Йен по бузата. — Я, колко си пораснал, разбойнико! Усещам, усещам благородната кръв на Соийе…
— Ваша светлост… — възмутено възкликна Трикс. — Бароне…
Силните пръсти на барона нежно легнаха на шията му.