— Недей да ми благодариш, верни оръженосецо — каза баронът и се усмихна. — Ще направя всичко, за да помогна на твоя господар.
Йен погледна объркано към Трикс и сви рамене.
— Кажи нещо, Трикс! — Баронът потупа по врата Йен, без да пуска шията на истинския Трикс. — Не се срамувай.
— Благодарен съм на ваша светлост за обещаната помощ — измърмори Йен. Погледна към Трикс. — Но…
— Вино за благородния Трикс! — викна баронът и раздруса Йен.
Йен изцвърча, но не каза нищо. Трикс и без това беше онемял. Не беше възможно баронът да го обърка… беше уловил погледа му…
— По-късно — баронът опари с дъха си ухото му. — Ще говорим след вечеря!
Той избута децата към края на масата. Като насън, Трикс застана зад гърба на Йен. Слугата тикна в ръцете на Йен бокал с вино и постави пред него нащърбена дървена паница с пържено пиле. Йен се огледа за Трикс и прошепна паникьосан.
— Не съм искал! Не съм виновен!
Но Трикс вече беше разбрал. Предпазливият Галан нямаше доверие дори на собствените си хора и искаше да опази наследника от наемните убийци! Ето защо беше заповядал на Йен да се направи на собствения си господар, а на Трикс — да прислужва на масата! Също като в историята с Гранис — рицарят на Примката и Палката, на когото се падна честта да бъде оръженосец на Декаран Мъдрият и вместо него да приеме смъртта, разкъсан от четири коня: кафяв, черен, шарен и петнист, след което Декаран, в ролята на оръженосец, закара тленните останки на Гранис в родовия си замък, разказа на васалите си за чудното си спасение, събра нова войска и непременно щеше да отмъсти за храбрия си оръженосец, ако не се беше разразила епидемия от холера…
— Ето — прошепна Йен и протегна на Трикс полупразната чаша. — Искаш ли пиле?
Трикс излезе от дълбокия размисъл и жадно изгълта слабото винце. Огледа се. Никой не им обръщаше особено внимание, изглежда и заради това, че самият Галан се занимаваше с друго — изучаваше пастта на едно гонче3, което му бяха донесли от кучкарника. Баронът се усмихваше — по всичко личеше, че захапката на кученцето му харесваше. Второто кученце Галан удостои само с един поглед и заповяда да бъде дадено на горските стражари.
Ненапразно всички хвалеха добротата на барона. Други биха удавили породистото кученце, но не биха го подарили на слугите.
— Отчупи ми кълка — заповяда Трикс. — И хляб. Бял!
Може някой на масата и да беше забелязал, че младият, по чудо спасил се съхерцог, храни оръженосеца си с твърде лакоми хапки, но на глас нищо не беше произнесено и Трикс успя да засити глада си.
По едно време барон Галан вдигна тост, но не за Трикс или за неговите загинали родители, а за „справедливостта“! За собствена утеха, Трикс все пак реши, че тостът е за неговото спасение, но след това се натъжи. Вечерята трая дълго, макар че след пърженото пиле, блюдата не бяха сменени — бавачките отведоха децата, а възрастните пийваха вино. Трикс и Йен сякаш бяха заседнали някъде по средата, между децата и възрастните: никой не ги гонеше от масата, но и вино престанаха да им доливат. Едва когато Йен звучно се прозина, баронът им обърна внимание.
— Нашите млади гости са уморени — тържествено обяви той. — Лигар, заведи ги в голямата стая за гости!
Капитанът на баронската стража кимна на своя господар (очевидно, на вечерния запой, церемониите не бяха задължителни) и се обърна към момчетата. Йен с облекчение скочи от стола, а Трикс най-сетне можа да пораздвижи изтръпналите си крака. Да стоиш на едно място се оказа къде-къде по-уморително, отколкото да вървиш.
— Благодаря, ваша светлост! — От храната и от виното Йен събра храброст и сега играеше ролята на младия съхерцог много по-уверено. — Преди да заспя, ще моля Господ да ви възнагради за вашето гостоприемство!
Трикс помръкна, но не каза нищо.
Но Лигар, който вървеше след момчетата към вратата, мърмореше:
— Смело казано… за сирак.
Трикс погледна крадешком към Лигар. Вече бяха излезли от залата за пиршества и вървяха по един тъмен коридор. Лунната светлина с нежелание влизаше през тесните бойници. Поне им помагаше да не се блъскат в стените. Добре щеше да е, ако бяха взели поне една свещ, но слугите на барона бяха свикнали да се оправят и без такива екстри.
Под краката им хрущеше мократа тръстика, с която бяха настлали пода. Според Трикс, тази тръстика трябваше отдавна да се смени — какъв проблем можеше да има, когато замъкът беше на брега на реката? Но или баронът икономисваше даже от тръстиката, или не го интересуваше върху какво стъпва — дали е зелена и сочна тръстика или е каша от гнилоч и мръсотия.