Също така Трикс разбра, че добрият султан остава на трона не само заради мекосърдечието на везира, но и заради неговата практичност.
— За нещо се замисли ли? — любезно полюбопитства Аблухай.
В това време на сцената се появи Гавар, тоест Хорт, играещ Гавар. И започна да размахва черен меч.
— Кажи ми, о, мъдри Аблухай, какво трябва да направя, за да не сключите съюз с витамантите и да не воювате с нас? — попита Трикс.
— Това, което трябва да направиш, не е равносилно на това, което можеш да направиш — небрежно отвърна везирът.
— И все пак?
— Армията на Прозрачния бог се придвижва към столицата. След три дни тя ще застане пред нашите стени и племенните вождове ще поискат свикване на съвета на старейшините. Ако султанът не се подчини на заповедите на съвета, Прозрачният бог ще го измести и самият той ще стане султан — везирът замълча. — И ще тръгне на война срещу вашето кралство. Ако аз призова драконите да се бият и се възползвам от помощта на витамантите, ние можем да победим Прозрачния бог. И също ще тръгнем на война срещу кралството.
Трикс чакаше.
— Направи така, че Прозрачният бог да не стигне до столицата — спокойно каза везирът. — Убеди го. Победи го. Измами го. Убий го. Както ти е угодно. И тогава аз ще отпратя Гавар, ще освободя драконите и няма да воювам с вас.
— А дали ще мога да го направя? — попита Трикс. Междувременно на сцената „Гавар“ се сражаваше с момчето, играещо Трикс.
— Не — отвърна Великият везир.
— Тогава ще трябва да го направя — каза Трикс. — Приемам твоето предложение, Велики везире Аблухай.
— Имаме сделка! — тържествено отговори везирът. — Готов съм да ти окажа цялата необходима помощ. В границите на разумното, разбира се. Транспорт, оръжие, пари…
Трикс въздъхна. Той знаеше, че когато важните особи кажат „в границите на разумното“, тогава трябва да се прояви разумна скромност. Може да поиска камила, но не ездитен дракон, хубав меч — но не и някоя древна магическа сабя, пълна чанта със сребърни динари — но не и сандък със злато.
— Да, това ще ми е от полза… — призна той.
— Ще помоля драконите да те отнесат до мястото, където решиш да се срещнеш с Прозрачния бог — каза везирът. — Също така ще ти дам и древна магическа сабя на велик воин, която прави от всеки човек майстор-фехтовач, както и сандъче, в което нещо звъни — везирът топло се усмихна и за всеки случай поясни: — С чудесен златен звън!
След тези думи Трикс стана нервен. Щом „помощта в границите на разумното“ е толкова голяма, тогава неговата постъпка е абсолютно неразумна.
— Можеш да промениш решението си — добави везирът.
— Не — гордо отказа Трикс и се загледа в сцената. Там току-що „витамантът Гавар“ беше паднал зад борда — право в купчината боклуци, изобразяващи морска тиня. — А къде е истинският Гавар?
— На първия ред, в средата — подсказа везирът.
Трикс внимателно погледна към залата. И изненадано възкликна:
— Той… той се смее! И аплодира!
— Разбира се — кимна везирът. — Умният човек няма да тръгне да негодува и да ругае, когато го осмиват и го показват в лоша светлина. Той или ще се засмее, сякаш не му пука, или ще се престори, че не говорят за него.
— Хм, много умно — призна Трикс. — Когато стана херцог, това няма да го забравя!
— Е, за нас, херцозите, везирите и прочие управляващи, често има и още един изход — заговорнически снижи глас везирът.
— Какъв?
— Да закопаем присмиващият ни се в пясъка. Е, или да го изпратим в блатата, да добива сол, така ще е по-полезен за държавата.
Трикс кимна.
— При нас няма солени блата. Солта я добиваме на морския бряг, но това е хубава работа, печеливша, не е за каторжници. А с престъпниците постъпваме по различни начини. На север ги пращат да секат дървета, на изток — в мините, да вадят руда, на запад — да дялат камъни, а на юг — да копаят канали.
Везирът кимна с респект:
— Разнообразната икономика е мечта за държавата… Но ти, предполагам, искаш да се срещнеш с приятелите си актьори? Пиесата вече приключва, сега ще започнат поклоните…
Трикс разбра, че учтиво го отпращат.
— Да, Велики везире! Само…
— Само присъствието на Гавар те смущава — разбиращо кимна везирът. — Разбирам. Но рицарят-маг Гавар е разумен нежив, неслучайно го използват като пратеник по деликатни въпроси. Да нападне мои гости в Самаршан е изключително неучтиво и Гавар го знае. А ти си мой гост — с тези думи везирът пъхна ръка в джоба на робата си и извади малка сребърна брошка, изобразяваща домра2 (или може би някаква лютня — Трикс не беше силен в музиката) на фона на барабан. — Сложи я на дрехата си и на всички ще стане ясно, че си под моя защита.
2
домра — струнен музикален инструмент с 3 или 4 струни и кръгъл резонатор. Смята се за първообраз на руската балалайка. — бел. прев.