Баща й завъртя глава и се вторачи в Кърк.
— Дръж си езика, момче — кресна той. — И не ме наричай „татко“. Иди се погледни в огледалото. Не приличаш на мен.
После се обърна към майка й.
— Нали така, скъпа? Никое от децата не прилича на мен. Приличат… приличат на Олсън!
— Моля те, напусни масата, щом ще говориш така — каза майка й.
Кейти усети познатото присвиване в стомаха, причинено от страх. Лицето на баща й потъмня зловещо.
— Да напусна масата ли? — изрева той. — Мислиш си, че можеш да ми заповядваш като на проклет роб?
— Моля те, Ричард — прошепна майка й с отчаян поглед.
— „Моля те, Ричард“ — подигра й се злобно баща й. — Ще ти дам аз едно „моля те“!
Ричард се изправи, олюлявайки се, и събори чашата. Уискито се разля по покривката, а той се запрепъва към спалнята. Миризмата на алкохол изпълни ноздрите на Кейти и тя потръпна отвратено. Мразеше уиски. Мразеше всичко, свързано с него.
Кейти и останалите седяха около масата мълчаливо и чакаха майка й да каже нещо. И преди бяха виждали изблиците на баща й, но този бе най-лош. Много по-злобен и страшен от това, което бяха преживявали досега.
— Всичко е наред — каза майка й след известно време. — Той просто не се чувства добре днес.
— Не би трябвало да ти говори по този начин — отвърна Кърк.
— Не го мисли.
— Не би трябвало да го прави.
Кейти чу тежки стъпки откъм спалнята и се огледа. Баща й се движеше бързо към тях. Той вдигна пушката си, насочи я към майка й и натисна спусъка. Кейти си помисли, че тъпанчетата й се бяха спукали. Майка й се просна по гръб. Розов облак увисна във въздуха над масата. Кейти замръзна и се напика.
Изгледа ужасено как баща й завърта пушката към Кърк и чу втора ужасяваща експлозия.
После Кири.
Накрая нея…
2
Приставът обяви започването на съдебните дела в наказателния съд, а аз огледах залата и тревожните лица и долових познатия страх, който изпълва въздуха като плътна мъгла. Почти всеки в залата бе извършил някакво нарушение на закона. Фалшификатори на чекове, пияни шофьори, крадци, търговци на дрога, изнасилвани и убийци, всички свързани с един простичък факт — бяха заловени и скоро щяха да си понесат наказанието. По-малко от пет процента от тях щяха да продължат да настояват, че са невинни и да се явят на дело. Останалите щяха да молят адвокатите си да сключат възможно най-добрата сделка. Щяха да се признаят за виновни и да получат условни присъди или да бъдат заключени в областния или в щатския затвор.
Съдебната зала изглежда дело на дърводелец, лишен от чувство за хумор. Цветовете са монотонни и безжизнени, а портрети на съдии, живи и мъртви, украсяват стените зад мястото на съдията. Странна официалност цари сред адвокатите, приставите, чиновниците и съдията. Всички са противно учтиви. Подобно поведение се изисква от институцията, но под лустрото на любезността се крие враждебност, плод на дребнава завист, негодувание и омраза. Никога не се чувствам удобно в съдебната зала. Навсякъде има врагове.
До мен седи Танър Джарет, двайсет и пет годишен хлапак, начинаещ прокурор, тъкмо завършил право. Назначен по политически причини, той е син на щатски сенатор милиардер, който несъмнено скоро също ще се пренесе в Сената във Вашингтон. Танър изглежда не на мястото си в съдебната зала заради младежкото си лице и момчешко поведение. Той е хубавец, с ясно очертана челюст и трапчинка на брадичката под любознателни кафяви очи и гъста черна коса. Умен е, способен и изключително симпатичен. Изглежда сякаш вечно се усмихва. Танър ще се занимава с четирийсет и седем от четирийсет и осемте дела в днешния регистър. Ще приключи няколко от тях със споразумение за признаване на вина и ще се съгласи да продължи останалите. Аз съм тук само за да получа дата за дело за изнасилване с отежняващи вината обстоятелства.
Съдия Ленард Грийн заема мястото си. Той е на около шестдесет и пет, висок и слаб, с ястребово лице и сребриста коса. Движи се с женствената походка на травестит, качил се на сцената. Грийн е от най-проклетите копелета, които познавам. Седи и оглежда тълпата като лешояд, търсещ мърша. Можеше лесно да определи датата за делото ми и да я даде на Танър, но тъй като отговарям за случая от името на районната прокуратура, той настоя да се явя в съда. Знае, че нямам друга причина да съм тук, но няма да ме извика по-рано, за да мога да си тръгна и да отида да си върша работата. Ще ме накара да седя с часове просто защото може. Ако напусна залата, ще ме призове, а после ще ме обвини в неуважение към съда заради отсъствието ми. Ей такива игрички си играем.