Грийн се навежда наляво и прошепва нещо в ухото на чиновничката. Тя поклаща глава и му прошепва в отговор. Забелязвам загрижения й поглед, който съм виждал стотици пъти. Това означава, че Грийн е набелязал потенциална мишена и се кани да си достави удоволствие със садистичната си потребност да причини болка на нищо неподозиращата жертва.
— Случай номер трийсет и две хиляди четиристотин петдесет и пет, „Щатът Тенеси срещу Алфред Мълиган“ — съобщава чиновничката.
Завъртам се да видя как Алфред Мълиган, който изглежда в края на петдесетте, но вероятно е поне десет години по-млад, се надига от мястото си. Мълиган прилича на стотиците други изчадия на скамейките за подсъдими. Мършав поради липса на добра храна вследствие на бедност или злоупотреба с алкохол и наркотици. Мълиган ходи с помощта на бастун. Мизерните остатъци от черната му коса са мазни и залепнали по челото. Облечен е с най-хубавите си дрехи — черна фланелка с червен надпис „Дейл Ърнхард“ отпред и „Легендата“ отзад и чифт торбести джинси. Той се затътря до предната част на залата и се оглежда нервно.
— Господин Мълиган, обвинен сте в шофиране в нетрезво състояние. За седми път. Къде е адвокатът ви? — пита съдия Грийн.
— Каза ми, че ще се яви тук по-късно тази сутрин — отговаря Мълиган.
— Представлява ви господин Милър, нали? — пита съдията.
Става дума за приятеля ми Рей Милър. Забелязвам блясъка в очите на Грийн, който ми подсказва, че съдията предвкусва отмъщението си. Грийн мрази Рей най-вече защото приятелят ми въобще не се страхува от него и му го показва редовно. Воюват упорито от години, но напоследък враждебността им се засили. Преди две седмици с жена ми вечеряхме с Рей и жена му в ресторант в Джонсън, когато Рей забеляза съдия Грийн, който се хранеше сам на маса в ъгъла. Отиде при него и започна спор относно практиката на съдията да заключва съдебната зала точно в девет часа и да набутва в затвора всеки, който закъснее. Разговорът се разгорещи и всички в ресторанта се вторачиха в тях, като слушаха внимателно. Рей нарече съдията „грубиян в черна тога“ и изрази мнение, че Грийн вероятно е бил тормозен от съучениците си като малък и сега използва съдийската тога, за да осъществява символично отмъщение, когато изпита нужда. Казах на Рей, че тази разправия ще му струва скъпо. Отговорът му беше: „Майната му на тоя педал с нежни китки“.
Грийн се завърта към чиновничката.
— Господин Милър уведомил ли е съда, че ще закъснее тази сутрин?
Чиновничката поклаща глава тъжно.
— Значи той проявява неуважение към съда. Отбележете в протокола, че господин Милър не се е явил в съда в определеното време и не е уведомил съда, че ще отсъства или ще закъснее. Обвинен е в неуважение към съда в присъствието на съдията и ще бъде отведен в затвора веднага след явяването му.
Тъкмо когато се каня да кажа нещо в защита на Рей, Танър Джарет внезапно се изправя и се прокашля.
— Извинете ме, Ваша милост — казва Танър, — господин Милър ми се обади рано тази сутрин. Попълнил е иск до съда от името на господин Мълиган и изслушването трябва да е днес. Но тъй като съдът не изслушва исканията преди единайсет сутринта, господин Милър ми каза, че ще се погрижи за делото в Чансъри, преди да се яви тук. Сигурен съм, че в момента е в Чансъри.
— Но би трябвало да е тук, господин Джарет — изръмжава съдията. — Точно тук. В момента!
— Извинете ме, Ваша милост, но прокуратурата не е готова за изслушването сега. Казах на свидетеля ми да бъде тук в единайсет.
— Седнете, господин Джарет — студено казва Грийн и се обръща към Алфред Мълиган, който стои мълчаливо до масата. — Господин Мълиган, получавате отлагане на случая. Чиновничката ще ви уведоми за новата дата. Свободен сте да си тръгвате.
Седя и беснея безмълвно, докато Мълиган излиза от залата. Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да издърпам съдия Грийн от стола му и да го набия, както си заслужава. Но това ще ми струва работата, правоспособността ми на адвокат и няколко месеца затвор. Вторачвам се в Грийн с надеждата да уловя погледа му и да му покажа презрението си, но той ме пренебрегва и започва да призовава подсъдимите, сякаш не се е случило нищо особено. Уплашен съм за Рей. Иска ми се да изляза в коридора и да му звънна, но знам, че ако го направя, Грийн ще ме призове и ще постъпи с мен по същия начин както с Рей.
Приятелят ми влиза през страничната врата малко преди десет. Веднага щом Грийн го вижда, той спира работата си и му нарежда да се яви при него.