— Какво правиш тук? — пита ме Гант учтиво.
Надебелял е откакто го видях за последен път и косата по слепоочията му е посивяла, но изглежда в добро настроение.
— Тук съм като свидетел на екзекуция, да не повярваш.
— Джонсън?
— Точно така. Убийството, за което беше осъден, стана в нашия район. Шефът ми го стовари на гърба в последната минута. Как върви обжалването ти?
— Не върви. Освен ако Дона не им занесе извършителя на сребърен поднос, аз съм следващият.
Дона е съпругата на Гант. Виждам я в бакалницата веднъж или два пъти месечно, но избягвам да говоря с нея. Въпреки факта, че майка й беше убита, Дона упорито твърдеше, че съпругът й е невинен, и е обзета от фикс идеята да го оправдае. Навремето, когато представлявах Брайън, тя ми се закле, че той си е бил у дома в леглото заедно с нея през нощта, когато е станало престъплението. Даде показания за това и на делото, но прокурорът убеди съдебните заседатели, че тя просто защитава мъжа си.
— За коя дата те насрочиха? — питам.
— След три седмици.
— Господи, Брайън, нямах представа! Вкарахте ли ДНК профила, който Дона получи от лабораторията в базата данни на отдела на затворите? Те може да открият извършителя.
— Опитахме, но ни отказаха.
— Адвокатите ти не можаха ли да ги принудят?
— Как биха могли да ги принудят?
— Трябва да получат заповед от съдия.
— Кой съдия? Всички съдии досега потвърдиха присъдата ми. Аз съм само един затворник, осъден на смърт. Никой не иска да помогне.
— Аз мога ли да направя нещо?
— Благодаря за предложението.
— Съжалявам за всичко, Брайън. Съжалявам, че не свърших по-добра работа.
Погледът му омеква и той се усмихва, а аз незабавно изпитвам още по-силно чувство за вина.
— Господ действа по загадъчни начини, приятелю — казва той. — Не се самообвинявай. Направи всичко възможно и не изпитвам лоши чувства към теб. Господ ще се погрижи за това. А ако не го направи, няма да се усъмня в решението му. Ако ме призове в рая, значи го прави с някаква цел. Спокоен съм и съм в мир със себе си.
— Трябва да продължиш да се бориш.
— Както вече ти казах, в мир съм със себе си. Оставих се в ръцете на Господ и ще приема съдбата си с песен на уста и любов в сърцето.
Седим няколко минути в неудобно мълчание. Не се сещам какво друго да кажа. Накрая Брайън се надига.
— Мисля да се прибера в килията, господин Дилард. Благодаря ти, че дойде. Наистина. Мисълта, че се интересуваш от мен, ме кара да се чувствам добре. Господ да те благослови.
Осем часа по-късно, точно преди полунощ, съм обратно в затвора, но сега седя на сгъваем стол, поставен върху излъскания циментов под пред кабината за екзекуции. Сива боя покрива циментовите стени, а от флуоресцентните крушки, скрити зад прозрачни пластмасови лампи, се процежда слаба светлина. Чувствам се леко замаян и обзет от клаустрофобия. Ужасно ми се иска да се разкарам оттук.
Осъденият на смърт е бял мъж на име Филип Джонсън. Преди дванайсет години Джонсън брутално изнасили и уби осемгодишната Таня Рийд на около петнайсет километра от дома ми. Причини кошмарни неща на детето, после изхвърли трупа му в дере и го покри с шума и клони. Няколко момчета, които ловяли жаби в потока, откриха Таня два дни по-късно.
Работех като адвокат едва от няколко години, когато стана престъплението. Отворих си собствена кантора в Североизточен Тенеси веднага щом завърших право и се захванах със защита на престъпници. Не участвах в делото на Джонсън, но съдейки по всичко, което чух и прочетох, нямаше никакво съмнение във вината му.
Беше сексуален маниак, вече излежал седем години за опипването на малко момиченце. Бе освободен условно и живееше в област Юникой в деня, когато отвлече Таня Рийд от дома й. Спермата му бе открита по тялото на момиченцето, а нейната кръв и косми — по задната седалка на колата му.
Изпратиха ме тук като свидетел от името на прокуратурата на първи съдебен район и на шефа ми — човека, когото бяха избрали за главен прокурор. Името му е Лий Муни и той трябваше да свърши работата лично, но вчера ме извика в кабинета си и каза, че трябвало да присъства на някаква конференция в Чарлстън и щял да отсъства до петък вечер. И после ме натовари с тази неприятна задача. Нямаше никаква възможност да откажа.