Тя го гледа с празен поглед и отваря малко по-широко. Поклаща глава и сякаш се готви да заплаче.
— Госпожица Виктория е при нейната абуела22. Господин Грей, той излезе ен ла ноче23. Нищо. Не казва нищо. Госпожа Ани… тя… — И се разплаква. — Никого няма.
— Пусни ме да вляза, Есперанса — казва детективът по-меко, като й хвърля съчувствен поглед. Той е изваден от раздела „Аз-съм-един-добър-човек-който-иска-само-да-ти-помогне“. Това свършва работа: тя отваря вратата и се отмества от входа. Започва бързо да говори, а сълзите се стичат по лицето й още по-бързо.
— Господин Грей, той се обажда оня ден и казва, госпожица Виктория си идва у дома. Дали мога да дойда. Аз идвам, но госпожица Виктория я няма — нарежда Есперанса.
Той я хваща за лакътя и води до софата, където остава прав край нея, докато жената се успокоява малко и вдига поглед към него.
— Все чакаме и чакаме. Посред нощ някой звъни и господин Грей излиза. Казва ми да си вървя у дома и не се тревожа. Но той бе много уплашен. — Посочва лицето си, за да покаже, че го е прочела в изражението му. — И аз седя. Чакам да се приберат.
— Кога стана това? — пита полицаят.
— Две вечери чакам вече.
— И нищо друго не е ставало?
— Не — отвръща тя и поклаща глава. — Нищо. Обадих се на господин Дру. Никой не отговаря. Никой не ме потърси след това.
Той отива при телефона и преглежда списъка на приетите обаждания.
— По този телефон ли се обадиха?
Тя клати глава.
— По мобилния.
Харисън има усещането, че стиска шепа пясък — колкото по-здрава е хватката му, толкова по-бързо се сипе той навън. Отчаянието му е още по-силно заради обещанията, които е дал на жена си. Не й пука за парите, казва тя. Приема неговата зависимост. Онова, което не разбира и не е сигурна дали ще може да преглътне, са лъжите, изнудването, тайните, които е пазил.
— Защо, Рей? Защо не сподели с мене? Щяхме да поискаме пари от родителите ми, да вземем заем. Как можа да паднеш толкова ниско? Това не си ти.
Но тя греши по този въпрос. Това именно е той. Част от неговата личност наистина се принизи дотам. Парите и онова, което според него биха му осигурили — не непременно имущество, но свобода, лек живот и известна власт, дето все не му достига в този живот, — завладяват въображението му. Затова посяга на незначителните им спестявания с надеждата да ги увеличи, затова изнудва Грей Пауърс не само за нужната за покриване на дълговете сума, но и за още сто хиляди отгоре. И Пауърс плаща, без зъб да обели, понеже обича жена си, понеже иска да я защити.
— Трябва да оправиш нещата, Рей — казва му Сара.
— Как? Как да ги оправя? — не разбира той. Протяга ръка към нея, но тя се отдръпва. Свива се във вградения кухненски бокс и остава там, обгърнала тяло с ръце.
— Можеш да започнеш с това, да му върнеш парите, които са останали, а след това да започнеш да изплащаш на части другите.
Тази идея го изпълва с ужас. Не може да понесе мисълта, че спестовната им сметка ще се изпразни отново, че ще заживеят от заплата до заплата. Че ще се притеснява всеки път, когато се скапе колата или протече хладилникът. Не е сигурен, че може да направи подобно нещо.
— Сара… — започва той, но няма сили да продължи.
— Намери начин да оправиш нещата, Рей. — Тя не отправя заплахи и не поставя ултиматуми, не го моли да си тръгне от къщата. Но Харисън чува онова, което не е облечено в думи: Намери начин да оправиш нещата, Рей, или никога повече няма да те погледна по онзи начин.
Сигурно е видяла отчаянието, изписано върху лицето му, защото се приближава до него и го докосва с длан. Той не може да я погледне в очите.
— Всеки прави грешки, Рей — проговаря тя с тих и нежен глас. Чувал я е да говори на бебето по същия начин. — Всеки се препъва понякога. Онова, което правиш в такъв момент, определя дали ще запазиш или ще съсипеш целия си живот. Точно онова, което правиш след падането, определя стойността ти като личност.
Той излиза от стаята. Сара го вика тихичко, но той не спира. Излиза на задната веранда и поглежда небето. Не иска да остане в една стая с нея. Не иска тя да види сълзите му.
— Какво става тук? — Гласът на Ела го връща към действителността. Тя стои на прага с малко гневен вид. Изглежда самоуверена и силна в сините си джинси, черна риза и маратонки. Не е наконтена и гримирана, както обикновено. Той я гледа втренчено и се мъчи да установи защо му се вижда толкова различна. Ела му връща смръщен поглед и отива при Есперанса.