— Знаете ли, Ани, всеки от нас има свой таен живот, нещо за себе си, което не би искал да споделя. Това ми е ясно. Ей Богу. Въпросът се състои в това, каква е цената на тази тайна? Колко сме готови да платим, за да си остане тя вовеки закопана? Ще ви оставя да поразмислите върху този въпрос.
И ме зарязва, загледана подпре му. Не се обръща назад, а просто влиза в паркирания наблизо джип и отпрашва навън.
Един загубен в морето кораб може да не бъде открит никога. Ако машината му заглъхне и той изпадне в дрейф, може да продължи да се носи години наред из морските простори, без да достигне суша или да бъде мернат от друг кораб, или от въздуха. Дори да се наемат специалисти в търсенето на изчезнали кораби, които знаят къде и кога се е загубил съдът, дори те да познават характера и посоките на вълни и течения в района, дори тогава могат никога да не открият изчезналото корито. Повечето хора не проумяват една проста истина: световният океан е толкова огромен, че нещо така солидно построено е в състояние да изчезне в него без следа, да си плава насам-натам, без да се мерне никога повече пред човешки очи. Така огромен е този наш свят. Изчезват всякакви неща, изчезват завинаги, просто защото има толкова много място за тях. Така е и с хората.
Идеята да напуснеш кожата си и да продължиш нататък в друга е чужда на повечето хора, вижда им се присъща на фантастиката. Но тя може да бъде осъществена сравнително лесно. Шофьорска книжка, паспорт и дори удостоверение за номер на социална застраховка могат да се придобият срещу акт за раждане. Той, от своя страна, се включва в масата от обществено достъпни архиви и може да се получи срещу попълнен формуляр-заявление и квитанция за платена такса от всяка местна служба по гражданско състояние. С този документ се получават множество други, които са необходими за поставяне началото на един нов живот. Трябва само да се лети под обхвата на радара. Най-добре е такъв човек да не се хваща на работа и да не бъде спиран от полицията заради превишена скорост. И ако се държи на безопасно разстояние от стари познати, той може да си се носи по вълните житейски, без да бъде открит. Също като изчезнал в морето кораб. Толкова голям е светът.
Офелия Марч умира в една суха и прохладна нощ в Ню Мексико. С един откраднат черен форд мустанг модел 67 двамата с Марлоу Гиъри се хвърлят от ръба на магистралата в бездънната долина на Рио Гранде под нея. Приемат я за мъртва, макар тяло да не е открито. Поне така пише в официалния протокол за инцидента.
Само че Офелия не е в мустанга. Тя лежи упоена и с белезници в друга кола, паркирана край градския площад на Санта Фе, точно под кулата на прочутата катедрала „Свети Франциск“. Около два часа след избухването на мустанга в пламъци, някакъв мъж, изподран и мръсен, вонящ на опърлено, сяда зад кормилото на тази втора кола и я откарва в неизвестна посока. Офелия Марч е мъртва. Ани Фаулър е току-що родена отново.
Мисля си за онази нощ, застанала на паркинга в мола, с пазарски торби в краката. Повдига ми се от страх. Но не мъждука ли също така пламъче на облекчение в моята душа? Не се ли радвам донякъде, че Офелия още живее и може да плати по един или друг начин за стореното от нея?
Мнозина са убедени в това, че Офелия е станала жертва на Марлоу и е негова пленница до самия край. Но аз знам, че истината е по-сложна. Усещам онези черни пръсти да ме ръчкат. От Офелия ме е точно толкова страх, колкото и от Марлоу.
Едничкото нещо, което ми харесва в офиса на Грей, е фактът, че е пълен с книги. Огромни, дебели томове, подвързани в кожа и с позлатени ръбове, съчинения за войната и военната теория, енциклопедии за световната история, класически творби, поезия. Но това не е библиотека, събрана след цял живот четене. Всички тези книги са купени за показ. Изразяват идеята на Дру за онова, което следва да покрива лавиците в кабинета на един военен. В неговия кабинет има подобна колекция. Повечето томове не са отваряни никога, никога страниците им не са виждали светлина, не са били галени от човешки пръсти. Те са също така здраво опаковани и девствени, каквито са католическите монахини.
Оглеждам кориците: Сун Тцу13, Макиавели, Толстой, Шекспир, Байрон, Шели. Всеки случайно попаднал в кабинета на моя съпруг би казал, че той е голям читател. Но не е. Ако му се случи понякога да отвори книга, мигом заспива.
Свита на кълбо върху тапицирания с кожа диван, аз разказвам на Грей за срещата си с детектив Харисън. Лицето на съпруга ми е силно загрижено.
13
„Майстор Сун“, почтително име на Сун Ву (544–496 г. пр.Хр.), автор на капиталния труд по проблемите на военната стратегия „Изкуството на войната“. — Б.пр.