— Той нищо не знае — заключава Грей, след като свършвам. — Ако знаеше, щеше да използва името ти.
— Но знае, че не съм Ани Фаулър.
Грей кимва утвърдително.
— Интересът му е незаконен. Не те е заговорил в качеството си на полицай. Не те е прибрал за разпит. Той е корумпиран. И това е добре. Ще му платим и ще се омете.
Грей седи зад бюрото си, сваля и слага капачката на някаква писалка и леко завърта стола си от една страна на друга. Аз нищо не казвам. Не мисля, че ще се отървем толкова лесно.
— Както и да е — продължава Грей, — не съществува никаква връзка между Ани Фаулър и Офелия Марч. Нищо няма помежду им. Може да рови кокалите на Ани Фаулър, докато се разпаднат на прах, но това няма да го приближи нито на йота до Офелия Марч.
Питам се кого ли иска да убеди.
— Следователно става дума за съвпадение, при което един разпитва за Офелия в Ню Йорк, а някакво ченге във Флорида рови около Ани Фаулър. Докато трети ме проследява на плажа.
Нищо не мога да прочета по израза на лицето му. Но именно той е, който не вярва в съвпадения.
— Не виждам връзка — заявява най-накрая Грей. Питам се дали посредством това отричане се мъчи да не забележи онова, което е току под носовете ни? Не е в негов стил. — Наистина не виждам.
Но връзка винаги има. Не е ли така? Понякога е скрита дълбоко под повърхността, също като системата от пещери и тунели под Флорида, които кънтят влажни и мрачни под стъпките ни.
Един следобед се прибирам от училище, за да заваря майка си потънала в сълзи в нейната стая. Заставам на прага и я наблюдавам. В този ден вятърът духа откъм конюшните, така че въздухът в къщата съвсем леко ухае на прясна тор. Тя изглежда толкова мъничка, така крехка, просната там, върху белите чаршафи, под белия дървен кръст на стената. Помещението е оскъдно и просто обзаведено, също като останалите стаи в тази къща. Тук има само легло, две шкафчета и гардероб — всичките направени от чам.
— Ние ползваме онова, с което разполагаме. — Това е неизменната мантра14 на Франк, който е върл противник на всичко излишно, на всяка украса. — Така е пожелал сам Бог да бъде.
Приятно ми е да установя, че тя живее в същото отчаяние, както и аз. Не че й желая да бъде нещастна. Облекчава ме мисълта, че изобщо е в състояние да усети каквото и да било. Държи се като зомби през всичкото време, откак сме тук, и непрекъснато слабее. С всеки изминал ден изглежда малко по-слаба, загубила още мъничко от останалата й незначителна руменина. Имам усещането, че Франк я изцежда постепенно и някой ден тя ще се срине в купчинка пепел пред очите ми.
Усещам миризма на алкохол да се смесва с тази на конските фъшкии. Гледам я, докато усети присъствието ми. Скача като на пружина.
— А, Офелия. Изкара ми акъла.
Камионетката на Франк не е пред къщата, значи го няма. Отивам до нея и присядам върху леглото. Тя ме привлича към себе си. Прегръща ме отзад и така си лежим двете както някога, когато бях малка и още не знаех колко са много начините, по които може да се провали една майка. Усещам миризмата на алкохол в дъха й.
— Какво има, мами? — питам я аз. — Защо плачеш?
Тя не отговаря веднага. След малко промълвява:
— Офелия, той е така… студен. Мисля, че направих огромна грешка, като позволих да ни докара на това място.
Аз скачам начаса и обръщам лице към нейното.
— Ами да си вървим тогава.
Тя върти очи нагоре и цупи устни в надменна гримаса.
— И къде да си вървим, Офелия?
— Където ни видят очите.
Тя сяда в леглото и обгръща колене.
— Той не може да бъде с мен, разбираш ли?
— Мами — започвам аз, а лицето ми почервенява от негодувание и притеснение. Хич не ми се слуша за сексуалните й проблеми с Франк Гиъри. Искам само нещастието да й даде сили и желание за действие. Но тя седи апатична като крава край пътя: независимо от това, колко нежелано или опасно може да бъде мястото, ще си стои там като вкопана, докато не дойде някой с остен и я прогони. Познавам тази нейна черта.
— Той не може, разбираш ли, да се представи — продължава тя, сякаш мисли на глас и все едно че изобщо ме няма в стаята. — Нещо не е наред при него. Ама хич, хич не е наред.
— Да си вървим, мами — повтарям аз, като я хващам за ръцете. — Можем да се върнем в Ню Йорк.
14
Стих, фраза или словесна формула, най-често на санскритски, чиято религиозна насоченост е различна, в зависимост от съответното течение. Приема се, че постоянното й напяване в определен ритъм довежда до вътрешно съсредоточаване и единение с Духа. — Б.пр.