— Изчакай тук — казва Грей с ръка върху бедрото ми.
— Не — отвръщам аз и освобождавам предпазния колан. — Идвам с тебе.
Той не се опитва да спори, изчаква да изляза от колата и ме прегръща през рамо. Приближаваме сградата. Пропъдила съм мигрената с помощта на лекарство, но тя ме дебне като някакъв хищник в мрака.
— Всичко е наред — успокоява ме Грей.
Пазачът с вид на остарял булдог поглежда с досада към нас над ръба на книгата си. Очите му са безизразни, а тънките устни се губят в месесто лице.
— Имах час при лекар — съобщавам аз. — Забравих си горе телефона.
— Ще се наложи да изчакате до утре — отвръща онзи. — Сградата е затворена.
— За мене е много важно — настоявам аз.
— Съжалявам.
Стодоларовата банкнота, предложена от Грей, променя нещата. От вида му личи, че би отстъпил и за петдесет. Той кимва безразлично и се надига от стола, който проскърцва с облекчение. Смита от повърхността на бюрото огромна връзка ключове и вземаме асансьора за седмия етаж.
— Повреден ли беше този асансьор? — питам аз.
— Не, доколкото ми е известно.
Цяла съм в пот, а напрежението ми нараства с всеки метър, който ни приближавало седмия етаж. Грей е въоръжен и ръката му почива върху дръжката на скрития под сакото пистолет. Сега е във върхова форма — спокоен и хладнокръвен. Когато слизаме на етажа, коридорът е пуст. Свети само аварийната лампа.
Завеждам ги пред вратата на доктора, която е затворена и заключена. Нещо става, но не знам точно какво. Пазачът не усеща напрежението ни.
— Сигурна ли сте, че е тук? — пита той, докато отключва вратата и я отваря широко. В този момент разбирам, че табелката с името на лекаря липсва от вратата. Чакалнята е празна. Няма столове, няма маси със списания отгоре им. Прекосяваме помещението към кабинета. Той също е празен. Бюрото, етажерките за книги, вазата от Мурано15 върху масичка край прозореца, евтината и неудобна мебелировка — всичко е изчезнало. Грей обхожда стаята, прокарва пръсти по прозоречната рамка. Погледът му оглежда пространството. Веждите се сбърчват, а сетне погледът се спира върху мен.
Отивам до банята и отварям вратата. Виждам собственото си отражение в огледалото насреща. Изглеждам измъчена и уплашена.
— На седмия етаж ли сме? — питам аз. Оглеждам се за пореден път: свалени са даже електрическите ключове и осветителните тела. Нищо в това помещение не може да го свърже с кабинета, който посещавам толкова години вече. Търся по стените по-светли петна на местата, където знам, че висяха дипломи и снимки, но не откривам нищо. Върху стъклото на прозореца няма и помен от кръв.
— Да, госпожо — отвръща пазачът, като ми хвърля подозрителен поглед. — Мислех, че ви е известно нещо, което аз не знам. Защото този етаж е празен от месеци насам. Чака ремонт. Някаква агенция за търговия с недвижими имоти щяла да се нанася.
Не знам какво да кажа. Премигвам често, за да пропъдя сълзите на объркване и унижение, засланям лице с длан, та никой от двамата да не види израза му. Срамувам се и ме е страх с еднаква сила.
— Сигурна ли сте, че именно тази сграда търсите? — опитва се да бъде любезен пазачът.
Кимвам мълком, понеже нямам доверие на гласа си.
— Имате ли указател за наемателите долу? — намесва се Грей.
— Мисля, че да — отвръща пазачът. Сега изглежда неуверен, пристъпя от крак на крак, избягва да срещне погледа на Грей. Виждала съм подобно държане и преди. Нещо като объркване и притеснение обзема хората, когато се изправят пред човек, който явно не е с всичкия си.
Държи се на дистанция, докато вървим по коридора към асансьора. Съзнанието ми преценява различните алтернативи: сбъркан етаж, офис или сграда. Докторът е мъртъв. Някой е отнесъл тялото и почистил всичко останало. Или пък, както красноречиво се изрази Дру, някой се ебава с мене. От лицето на Грей не личи да обсъжда същите възможности като мен. Стиснал ме е за ръка така, сякаш го е страх да не търтя нанякъде.
Долу на партера пазачът връчва на Грей указателя на сградата. Забелязвам, че страниците са чисто нови. Името д-р Пол Браун липсва върху тях.
15
Остров край Венеция, на който и до днес се произвеждат стъклени съдове и украшения по известна от векове местна технология. — Б.пр.