Хаскъл погледна папката върху бюрото си.
— Да видим. Антон Пърсивал, възраст тридесет и четири, родители Грегъри Джеймс Пърсивал и Анита Сваанс Пърсивал Лейктаун, Ню Джърси. Правилно ли е?
— Да — отвърна Пърсивал. — И казвате, че имате място за мен? За работа?
— Наистина имаме.
— Със заплата от двадесет хиляди годишно и премии?
— Съвсем точно.
— Можете ли да ми кажете каква е работата?
— Точно затова сме тук — весело отвърна Хаскъл. — Работата която имам предвид за вас, господин Пърсивал, в нашия каталог е записана като извънземен изследовател.
— Моля?
— Извънземен или изследовател на чужди планети — обясни Хаскъл — Изследователите, знаете, са хора, които извършват първия контакт на чужди планети, те са първите заселници, които събират основните данни за нас. Свикнал съм да мисля за тях като за Дрейк и Магелан на нашия век. Мисля, че ще се съгласите, че ви предлагам изключителна възможност.
Пърсивал се изправи. Лицето му беше станало тъмночервено.
— Ако сте приключили с майтапите, аз си тръгвам.
— Ъ?
— Аз и извънземен изследовател? — изрече Пърсивал с горчив смях. — Не се опитвайте да ми се подигравате. Аз чета вестници. Знам какво представляват изследователите.
— Е, и какво представляват?
— Те са най-добрите — каза Пърсивал. — Най-умните и най-здравите хора на земята. Мъже със светкавични реакции, които могат да се справят с всякакви проблеми, да се оправят във всяка ситуация, да се приспособят към всяка околна среда. Не е ли така?
— Ами — заговори Хаскъл. — Беше така в ранните дни на планетарните изследвания. И ние позволихме този стереотип да се запази в очите на обществеността, за да поддържаме доверието. Но този тип изследовател вече е остарял. За такива мъже има достатъчно друга работа. Но не и изследване на нови планети.
— Да не би вашите супермени да не могат да покрият нормативите? — с лека ирония попита Пърсивал.
— Разбира се, че могат — каза Хаскъл. — Тук не се крие никакъв парадокс. Постиженията на първите ни изследователи са непостижими. Тези мъже успяха да останат живи на всяка планета, където човек дори и само относително би могъл да преживее. Те се справиха с невероятни трудности със силата на своята воля и упоритост. Планетите предизвикваха всичките им възможности и те се справиха. Те ще останат като вечен паметник на уменията и приспособимостта на Хомо сапиенс.
— Тогава защо сте престанали да ги използвате?
— Защото проблемите ни на Земята се промениха — каза Хаскъл. — В ранните дни изследването на космоса беше приключение, научно постижение, отбранителна мярка, символ. Но това време отмина. Тенденцията на Земята към пренаселване продължи експлозивно. В сравнително пустеещите земи като Бразилия, Нова Гвинея и Австралия можеха да се заселят милиони. Но демографският взрив бързо запълни и тези пространства. В големите градове точката на паническо пренаселване бе достигната бързо и започнаха неделните бунтове. А населението благодарение на гериатрията и рязкото спадане на детската смъртност продължи да нараства.
Хаскъл се почеса по челото.
— Получи се объркване. Но увеличаването на населението не е мой проблем. Ние тук в Съвета разбрахме, че трябва да намерим нови земи, и то бързо. Трябваха ни планети, които, за разлика от Марс и Венера, ще могат бързо да станат самостоятелни и да се издържат сами. Трябваха ни места, които могат да поемат милиони, докато учените и политиците на Земята успеят да се справят с положението. Трябваше да открием такива планети за колонизация, колкото е възможно по-бързо. А това означаваше ускоряване на първоначалния процес за изследователска дейност.
— Всичко това го знам — каза Пърсивал. — И все пак не разбирам защо сте престанали да използвате хората от оптималния за изследователи тип.
— Не е ли ясно? Ние търсим места, където могат да се заселят и да живеят обикновени хора. Нашият изследовател с оптимални шансове за оживяване не беше обикновен. И той не можеше да прецени какви са възможностите за справяне на обикновения човек. Има например пусти, мрачни, дъждовни малки планети, които средният колонист би приел като депресиращи до лудост. Но нашият могъщ изследовател е твърде зает, за да бъде разстроен от някаква си монотонност на пейзажа. Вирусите, които унищожават хиляди, му причиняват в най-лошия случай леко неразположение. Опасностите, които биха унищожили една колония, за него са просто пречки. Той не може да прецени такива всекидневни неща. Защото те просто не го интересуват.
— Започвам да разбирам — каза Пърсивал.