— Добре си се осведомил.
— Естествено. Това беше мое разследване и нямах намерение да оставя някое кадърно ченге да ми го отнеме. Щом те видях, разбрах, че всичко, което говорят за теб, е истина. Че мога да си правя каквото искам, докато ти се луташ в мъглата. Ти дори не се помести в пространството, Адамсберг, за пет пари работа не свърши и всички могат да го потвърдят. Включително пресата. Всичко, което направи, бе да ми попречиш да арестувам онзи боклук Ипо. И защо го закриляш? Поне знаеш ли защо го правиш? За да не пипа никой сестра му. Ти си негоден за нищо и си обсебен от нея. Всичко, което правеше в Ордебек, беше да й зяпаш гърдите и да се занимаваш с тъпия си гълъб. Без да броим факта, че полицията на полициите специално дойде да огледа сектора. Мислиш, че не знам ли? Какви ги вършеше тук, Адамсберг?
— Събирах обвивки от бучки захар.
Емери отвори уста, пое въздух и замълча. Адамсберг знаеше какво се бе въздържал да каже: „Жалък кретен, няма да ти свършат работа обвивките“.
Добре, няма да има отпечатъци. Хартийки и нищо повече.
— Мислиш да убедиш съдебните заседатели с хартишките, дето си ги събирал?
— Едно забравяш, Емери. Който се е опитал да убие Данглар, е убил и другите.
— Естествено.
— Бил е здравеняк и е умеел да бяга бързо. И ти като мен каза, че Дени дьо Валре е извършил убийствата и че пак той е определил среща на Данглар в Серне. Пише го в първия ти доклад.
— Естествено.
— И че се е самоубил, когато секретарят на клуба го е уведомил, че се води разследване.
— Не на „клуба“. На Компанията на ловците.
— Както кажеш, все тая. Моят прадядо е бил мобилизиран по време на Наполеоновите войни и е загинал на двайсетгодишна възраст, ако искаш да знаеш. В Ейлау, ако искаш да разбереш защо само това име ми е останало в паметта. С двата крака в калта, докато твоят прадядо е приемал парада на победата.
— Родова предопределеност — усмихна се Емери, изправил гръб повече от всякога и прехвърлил ръка на облегалката на стола си. — Няма да имаш повече късмет от прадядо си, Адамсберг. Вече си в калта до кръста.
— Дени се е самоубил, пишеше ти, защото е знаел, че ще го обвинят. Ще го обвинят за убийството на Ербие, на Глейо, на Мортанбо и за опита за убийство на Лео и Данглар.
— Точно така. Докладът на лабораторията не стигна до теб. Конска доза анксиолитици и невролептици, плюс почти пет грама алкохол в кръвта.
— Защо не? Лесно е да изсипеш всичко това в гърлото на почти зашеметен човек. Вдигаш главата му и задействаш рефлекса за преглъщане. Но все пак, Емери, защо Дени би искал да убие Данглар?
— Ти сам ми го обясни. Защото Данглар е знаел истината за децата Вандермот. Заради петното във форма на насекомо.
— На ракообразно.
— Дреме ми — избухна Емери.
— Казах ти го, но сбърках. Защото кажи ми как Дени дьо Валре е разбрал толкова бързо, че Данглар е видял ракообразното? И как е разбрал какво означава то? След като самият аз го узнах чак вечерта на заминаването му?
— От слухове.
— И аз така предположих. Но се обадих на Данглар и той ми каза, че не е говорил с никого, освен с Веранк. Човекът, пъхнал бележката в джоба му, го е направил много кратко време след неразположението на графа в болницата. Тези, които са могли да видят Данглар да намята шала на раменете на Лина, Данглар да вижда голия гръб на графа, Данглар да се взира във виолетовото петно и да му се чуди, са били Валре баща, доктор Мерлуз, санитарите, затворническите пазачи, доктор Елбо, Лина и ти. Отпиши пазачите и Елбо, които нямат нищо общо с тази история. Изключи санитарите, които никога не са виждали петната на децата Вандермот. Не смятай Лина, която никога не е виждала гърба на графа.
— Видя го през онзи ден.
— Не, тя стоеше далече, в коридора, Данглар го потвърди. Така че Дени дьо Валре изобщо не е знаел, че майорът е открил съществуването на неговите брат и сестра. Следователно не е имал никаква причина да го хвърли под влака Кан — Париж. Ти обаче — да. Кой остана?
— Мерлуз. Той е оперирал пръстите на Ипо, когато е бил малък.
— Мерлуз го нямаше в групичката срещу къщата на Глейо. Да не говорим, че потомците на Валре изобщо не го интересуват.
— Лина е могла да види, каквото и да разправя твоят майор.
— Тя не беше пред къщата на Глейо.
— Но глиненият й брат беше, Антонен. Откъде знаеш, че не го е предупредила?