Адамсберг отдалечи слушалката от ухото си и скръсти ръце. Напипа парченцето пръст, което бе пъхнал в джоба на ризата си. Днес на обед.
— Остави ме да помисля — каза той.
— Мисли бързо.
— Никога не мисля бързо, Емери.
Понякога не мисля изобщо, допълни Данглар, без да го изрече на глас. Бягството на Мо беше истинско безумие.
— Ордебек, а? — каза Данглар. — Още призори цялото правителство ще ви наскочи, искате да прибавите и Неудържимата армия?
— Праправнукът на маршал Даву е освободен от длъжност. Мястото е вакантно. Не го ли намирате за почетно?
— Откога се интересувате от почести?
Адамсберг мълчаливо подреждаше нещата си.
— Откакто обещах на Лео, че ще се върна.
— Тя е в кома и й е все тая, дори не си спомня за вас.
— Но аз за нея да.
И в края на краищата, мислеше Адамсберг, докато се прибираше вкъщи пеш, възможно е Емери да е прав. Че случаят е негов, на Адамсберг. Комисарят се отклони от пътя си, свърна към Сена и хвърли във водите й телефона на Меркаде.
XV
В 2 часа сутринта Данглар бе завършил доклада си. В 6:30 на Адамсберг се обади главният секретар на директора на Префектурата, после самият директор, после секретарят на министъра, накрая самият вътрешен министър, в 9:15. В същия миг младият Мо влезе в кухнята му, навлякъл прекалено голямата фланелка, заета му от Церк, и стеснително потърси нещо за ядене. С гълъба, залепен за ръката му, Церк стана, за да стопли кафето. Капаците към градината бяха останали затворени и Церк бе увесил парче плат на цветя, доста грозно, пред остъклената врата — заради горещината, бе обяснил на Лусио. На Мо бе наредено да не се приближава до нито един от прозорците. С два красноречиви знака Адамсберг заповяда на двамата младежи да не произнасят и дума и да излязат от стаята.
— Не, господин министър, няма начин да се измъкне. Да, всички жандарми са на крак още от снощи, от 21:40. Да, и граничните пунктове са уведомени. Не мисля, че е необходимо, господин министър, лейтенант Меркаде няма никаква вина.
— Глави ще хвърчат и трябва да хвърчат, комисар, знаете това, нали? Клермон-Брасьорови са обидени от работата на немарливите ви служители. Аз също, комисар. Чух, че държите болен човек в Бригадата ви. Бригада уж с отлична репутация?
— Болен ли, господин министър?
— Болен от хиперсомния. Некадърникът, чието оръжие са откраднали. Да заспиш на пост, нормално ли ви се струва? Твърдя, че има нарушение, комисар Адамсберг, огромно нарушение.
— Зле са ви информирали, господин министър. Лейтенант Меркаде е от най-издръжливите ми хора. Предишната нощ беше спал само два часа и освен това даваше извънредни часове. В стаята за разпити термометърът показваше 34 градуса.
— Кой друг е пазил задържания?
— Сержант Есталер.
— Добър служител ли е?
— Отличен.
— Тогава защо е отсъствал? В рапорта няма никакво обяснение на това обстоятелство.
— Ходил е да донесе разхладителни питиета.
— Нарушение, огромно нарушение, глави ще падат. Да се разхлажда задържаният Мохамед Исам Бенатман със сигурност не е най-добрият начин да се накара да говори.
— Напитките са били за полицаите, господин министър.
— Трябвало е да извика някой колега. Грешка, тежка грешка. Не е трябвало само един полицай да остава със задържания. Това важи и за вас, комисар. Вкарали сте го в кабинета си, без да повикате друг служител. И сте се оказали неспособен да разоръжите двайсетгодишно бандитче. Неизчислима грешка.
— Така е, господин министър.
Адамсберг разсеяно рисуваше с капки кафе засукани форми върху мушамата на масата, очертавайки пътеки сред изпражненията на Елбо. За миг се сети за ожесточената съпротива, която оказваше птичето ако на прането. В това имаше химическа загадка, на която Данглар не би имал отговор, тъй като не го биваше в науката.
— Кристиян Клермон-Брасьор поиска незабавното ви уволнение, както и на двамата ви некадърници, и се изкушавам да изпълня искането му. Смятаме обаче, че все още имаме нужда от вас. Осем дни, Адамсберг, нито ден повече.
Адамсберг събра екипа си в конферентната зала, наречена Съборна в съответствие с ерудирания съвет на Данглар. Преди да излезе от къщи, бе разтъркал раната на брадичката си с тел за съдове, покривайки кожата си с червени ивици. Много добре, одобри Церк, който подчерта драскотините с плътен пласт меркурохром.