Неприятно му беше напразно да хвърля екипа си по следите на Мо, за когото знаеше, че е настанен на собствената му маса, но в дадената ситуация нямаше никакъв избор. Разпредели задачите и всички мълчаливо разгледаха пътните си листове. Обходи с поглед лицата на деветнайсетте си подчинени, изумени от развитието на събитията. Само Ретанкур сякаш тайно се забавляваше, което малко го обезпокои. Навъсеното изражение на Меркаде активира игличките в тила му. Беше прихванал това електрическо топче от капитан Емери и рано или късно смяташе да му го върне.
— Осем дни? — повтори сержант Ламар. — Що за глупости? Ако се е заврял в някоя гора, може да отнеме седмици, докато го намерим.
— Осем дни за мен — уточни Адамсберг, без да споменава, че подобна съдба очаква и Меркаде, и Есталер. — Ако се проваля, майор Данглар вероятно ще бъде назначен за шеф на Бригадата и работата ще продължи.
— Не си спомням да съм заспивал в стаята за разпити — каза Меркаде с глас, приглушен от угризения. — Аз съм виновен за всичко. Но не си спомням. Ако започна да заспивам, без дори да усещам, значи, съвсем не ставам за работа.
— Много грешки сме направили, Меркаде. Вие сте заспал, Есталер е излязъл от стаята, не сме претърсили Мо и аз го заведох сам в кабинета ми.
— Дори да го открием за осем дни, ще ви изхвърлят за назидание — предрече Ноел.
— Възможно е, Ноел. Но все пак ни остава един изход. Остава ми и моята планина. Така че няма нищо страшно. Най-спешното за момента: очаква ни изненадваща инспекция още днес. Следователно максимално ниво на привиден ред. Меркаде, идете да си починете сега, трябва да сте напълно събуден, когато дебаркират в Бригадата. После приберете възглавниците. Воазне, скрийте списанията си по ихтиология. Фроаси, да няма и следа от храна в шкафовете, приберете и акварелите си. Данглар, изпразнете скривалищата си, пренесете котарака и паничките му в една от колите. Какво друго? Не бива да изпускаме нито една подробност.
— Връвта? — попита Морел.
— Каква връв?
— Тази, с която бяха вързани краката на гълъба. От лабораторията ни я върнаха, на масата е заедно с останалите проби и резултатите от анализа. Ако ще ни задават въпроси, няма да е моментът да им разправяме за птицата.
— Аз ще взема връвта — каза Адамсберг, отбелязвайки по изражението на Фроаси обзелата я тревога при мисълта, че трябва да се отърве от хранителните си запаси. — От друга страна, има и една добра новина. Този път дивизионният Брезийон е на наша страна. От тази посока няма да има изненади.
— Мотив?
— Клермон-Брасьорови са съсипали бизнеса на баща му, внос на боливийска руда. Подла хищническа операция, която той не им простил. Брезийон иска само едно: „Да поставим тези псета на подсъдимата скамейка“ — това са негови думи.
— Няма да стане. Синовете Клермон нямат вина за това.
— Просто за да добиете представа за настроението на дивизионния.
Отново ироничен поглед от Ретанкур, освен ако не си въобразяваше.
— Тръгвайте — каза Адамсберг и стана, като заедно с това запрати към пода електрическото си топче. — Основна чистка на кабинетите. Меркаде, вие останете за малко, ще ме придружите.
Седнал срещу Адамсберг, Меркаде кършеше малките си ръчички. Честен, съвестен и крехък човек, когото в момента Адамсберг докарваше до ръба на депресията и на себеомразата.
— Предпочитам сега да ме уволнят — каза Меркаде и с достойнство разтърка очите си. — Онзи тип можеше да ви очисти. Ако ще заспивам, без да усетя, по-добре да си заминавам. И преди не бях особено надежден, ама сега съм станал опасен, неконтролируем.
— Лейтенант — каза Адамсберг, като се наведе над масата, — казах, че сте заспал. Но вие не бяхте заспал. Мо не ви е взимал оръжието.
— Много мило от ваша страна, господин комисар. Но когато се събудих там горе, и оръжието, и телефонът ми липсваха. Мо ги беше взел.
— Взе ги, защото му ги дадох. Дадох му ги, защото ви ги взех. Там горе, в стаята с кафемашината. Схващате ли номера?
— Не — отвърна Меркаде.
На лицето му бе изписано пълно изумление.
— Аз, Меркаде. Трябваше да помогна на Мо да избяга, преди да са го затворили. Мо не е убил никого. Нямах много избор, така че се наложи да ви натопя.
— И Мо не ви е заплашвал?