— Не.
— И вие сте отворили решетката?
— Да.
— Леле майко.
Адамсберг се облегна назад в очакване Меркаде да смели информацията, нещо, което обикновено той правеше бързо.
— Добре — каза Меркаде и вдигна глава. — Предпочитам това, отколкото мисълта, че съм откъртил в стаята за разпити. А след като Мо не е убил стареца, това е било единственото, което сте могли да направите.
— И да премълча, Меркаде. Само Данглар разбра. Но ние с вас и Есталер най-вероятно ще изхвърчим след осем дни. Не съм ви искал съгласието.
— Само това е могло да се направи — повтори Меркаде. — Поне спането ми е послужило за нещо.
— Със сигурност. Без вас наоколо не знам какво щях да измисля.
Крилото на пеперудата. Меркаде примигва в Бразилия и Мо си плюе на краката в Тексас.
— Затова ли вчера ми наредихте да работя извънредно?
— Да.
— Чудесно. Аз нищо не разбрах.
— Но нас ще ни разкарат, лейтенант.
— Не и ако пипнете един от синовете Клермон.
— Така ли ви се струва? — попита Адамсберг.
— Може би. Младеж като Мо щеше да си прекара връзките отзад, преди да ги завърже отпред. Не разбрах защо са били напоени с бензин.
— Браво.
— Видяхте ли го?
— Да. А защо веднага се сещате за един от синовете?
— Представете си колко щяха да изгубят, ако Клермон баща се оженеше за прислужницата си и осиновеше децата й. Разправят, че синовете не притежават сатанинския гений на стария Антоан и са провели някои неудачни операции. Особено Кристиян. Смахнат прахосник, казват, че профуквал за един ден дневния добив от петролен кладенец.
Меркаде поклати глава и въздъхна.
— А дори не знаем дали той е карал колата — заключи той и се изправи.
— Лейтенант — повика го Адамсберг. — Нужно ни е абсолютно мълчание, което никога няма да се наруши.
— Живея сам, господин комисар.
След като Меркаде си тръгна, Адамсберг се повъртя из кабинета си и подреди еленовите рога до стената. Брезийон и омразата му към псетата Клермон-Брасьор. Дивизионният вероятно би се изкушил от възможността да се добере до тях чрез граф Д’Ордебек. В който случай комисарят имаше шанс да получи нормандската история. В който случай щеше да се сблъска с Неудържимата армия. Привлекателна перспектива, която оказваше върху му неразбираем ефект, сякаш дошъл от най-архаични дълбини. Припомни си как една вечер един съвсем млад човек се бе навел над парапета на един мост и се взираше във водата, която течеше долу. Държеше шапката си в ръка и бе обзет, обясни той на Адамсберг, от властното изкушение да я хвърли в реката, макар иначе да държеше на нея. И младежът се опитваше да разбере защо толкова го мами този нежелан жест. Накрая си тръгна, тичайки, като здраво стискаше шапката, сякаш за да се изтръгне от това намагнитено място. Сега Адамсберг разбираше по-добре идиотската история с шапката на моста. Кавалкадата от черни коне препускаше в мислите му и тихо му отправяше тъмни и настойчиви покани, дотолкова, че го обземаше раздразнение от грубия реализъм на политико-финансовите афери на Клермон-Брасьорови. Само лицето на Мо, клечица под краката на гигантите, му доставяше необходимата за работата енергия. Тайните на Клермонови не съдържаха изненади, бяха изтощително прагматични и от това жестоката смърт на стария индустриалец ставаше още по-покъртителна. Докато тайната на Ордебек му изпращаше неразбираема и разногласна музика, композиция от химери и илюзии, която го привличаше като водата под моста.
През този напрегнат ден не можеше да си позволи да отсъства дълго от Бригадата, затова взе една кола, за да отиде да се види с Брезийон. На втория червен светофар забеляза, че е взел колата, в която Ретанкур бе скрила котарака и паничкнте му. Намали, за да не разлее паничката с вода. Лейтенантът нямаше да му прости, ако обезводни животното.
Брезийон го посрещна с нетърпелива усмивка и съучастнически го потупа по рамото. Рядък прием, който не му попречи да изрече обичайната си критика по адрес на комисаря.
— Знаете, че много не одобрявам методите ви, Адамсберг. Неформални, непрозрачни и за началниците ви, и за подчинените ви, без необходимите насоки, по които да се развие разследването. Но в нашия случай те може и да се окажат полезни, тъй като този път се налага да действаме на тъмно.
Адамсберг изчака да свърши въведението и изложи отличното обстоятелство на зле завързаните от подпалвача маратонки. Не беше лесно да се прекъснат дългите монолози на дивизионния комисар.