— Ако някой от двамата Христосовци го е направил — уточни Адамсберг, — но ние не сме казали, че случаят е такъв и не вярваме да е такъв, та ако го е направил, по костюма му трябва да има остатъчни следи от бензинови изпарения.
— Които са по-тежки от въздуха — додаде Веранк.
— Същото важи и за куфарчето или чантата, в която са носели маратонките, за да ги сменят — каза Морел.
— Или защо не, дръжката на вратата му, когато се е прибрал — обади се и Ноел.
— Или ключа му.
— Не и ако всичко е почистил възрази Веранк.
— Трябва да разберем дали някой от двамата е изхвърлил костюма си. Или го е изпратил на химическо чистене.
— Изобщо и в частност, господин комисар — каза Ретанкур, — вие искате от нас да дебнем двамата Христосовци все едно са убийците и в същото време ни молите да не ги смятаме за такива.
— Именно — потвърди Адамсберг с усмивка.
— Просто заради идеята — каза Ретанкур.
— Понякога имаме нужда от някоя и друга идея. Тя би компенсирала грубата материалност на тазвечерното претърсване в Сите де Бют, в което няма да има и помен от идейност. Ретанкур и Ноел ще се заемат с големия син, Кристиян, Спасител 1. Морел и Веранк ще се съсредоточат върху Кристоф, Спасител 2. Използвайте кодовите имена, когато ми се обаждате, защото ме подслушват.
— Трябват и два нощни екипа.
— В тях ще са Фроаси, която ще се заеме с многопосочните микрофони, Ламар, Мордан и Жюстен. Колите трябва да са паркирани по-надалеч. Покоите им се охраняват.
— А ако ни забележат?
Адамсберг поразмисли, пък безпомощно поклати глава.
— Няма да ни забележат — заключи Веранк.
XVII
Съседът Лусио спря Адамсберг, който минаваше през малката градинка, за да се прибере вкъщи.
— Ола, омбре — поздрави старецът.
— Ола, Лусио.
— Една хубава бира ще ти дойде добре в тази жега.
— Не сега, Лусио.
— И не при тези неприятности.
— Защото имам неприятности?
— Естествено, омбре.
Адамсберг никога не пренебрегваше изявленията на Лусио, затова изчака в градината старият испанец да се върне с две студени бири. Понеже Лусио редовно пикаеше върху дънера на бука, Адамсберг имаше чувството, че тревата в основата на дървено съхне. Или може би беше от горещината.
Старецът отвори двете бутилки — никога не ползваше кенове — и му подаде едната.
— Едни типове душат насам — каза Лусио между две глътки.
— Тук ли?
— Аха. Уж случайно минават. Обаче колкото повече се правиш, че минаваш случайно, толкова по̀ си личи, че минаваш нарочно. Двама бяха, от ония, дето си тикат носовете навсякъде. Такива като тях никога не ходят с изправена или с наведена глава като останалите. Очите им шарят навсякъде, все едно че се разхождат по туристическа улица. Ама нашата улица не е туристическа, а, омбре?
— Не е.
— От тия с носовете бяха и твоята къща ги интересуваше.
— Разузнават.
— И отбелязват кога синът ти излиза и влиза. Може би, за да узнаят кога няма никой.
— От тия с носовете — прошепна Адамсберг. — Които някой ден ще свършат, задушени със среда от хляб.
— Защо искаш да ги задушаваш със среда от хляб?
Адамсберг разтвори ръце.
— Нека да ти кажа — подзе Лусио. — Щом такива типове се опитват да влязат в дома ти, значи, имаш неприятности.
Адамсберг духна в бутилката си, за да изсвири — което не можеш направи с ламаринена кутия, справедливо отбелязваше Лусио, — и седна на дървения сандък, който съседът му бе инсталирал под бука.
— Някоя щуротия ли си направил, омбре!
— Не съм.
— С какво си се захванал?
— Със забранени територии.
— Крайно неразумно, амиго. В случай на необходимост, ако има нещо или някой за приютяване, знаеш къде е резервният ми ключ.
— Да. Под ведрото с чакъла зад плевнята.
— По-добре си го сложи в джоба. Но ти решаваш, омбре — додаде Лусио и се отдалечи.
Вечерята беше сервирана върху изцапаната от Елбо мушама, Церк и Момо го чакаха да се прибере. Церк бе сготвил спагети с риба тон и доматен сос — вариант на ориза с риба тон и домати, който бе предложил преди няколко дни. Адамсберг понечи да му каже да разнообрази менюто, но веднага се отказа, нямаше смисъл да критикува непознатия си син заради някаква риба тон. Особено пък пред непознатия Мо. Церк поставяше малки парченца риба до чинията си и Елбо ги кълвеше ентусиазирано.