— Не ви харесва ли?
— Не. Прекалено е класически, прекалено дълъг, рискован и без надежда за успешен край.
— Възможно е — призна Адамсберг, който знаеше, че от предишния ден насам е взимал само спешни и вероятно необмислени решения.
Критиките на Ретанкур никога не го обиждаха.
— Друга идея ли имате? — попита той.
— Да. Да се внедрим. Няма друг начин.
— И този е класически — отвърна Адамсберг, — но е неприложим. Къщите са недостъпни.
Церк постави пред Ретанкур стоплените спагети с тон. Адамсберг предположи, че Виолет ще се справи със спагетите, без дори да забележи.
— Малко вино да имаш? — попита тя. — Не ставай, знам къде е, слизам.
— Не, аз ще сляза — бързо каза Церк.
— Почти недостъпни, вярно е, затова играх вабанк.
Адамсберг леко потръпна.
— Трябваше да ме уведомите, лейтенант — каза той.
— Вие казахте, че ви подслушват — възрази Ретанкур и налапа огромна хапка риба, без ни най-малко да се затрудни. — Апропо, донесох ви чисто нов мобилен телефон и резервен чип. Принадлежал е на укривателя на Лагарен Острия, ама все тая. Той е мъртъв. Имам и лично послание за вас, което донесоха в Бригадата. От дивизионния.
— Какво сте направили, Ретанкур?
— Нищо особено. Представих се в дома на Клермонови и обясних на портиера, че съм чула, че има вакантно място. Не знам защо, но, изглежда, впечатлих портиера, който не ме изгони веднага.
— Не се съмнявам — съгласи се Адамсберг. — Но сигурно ви е попитал откъде имате тази информация.
— Естествено. Дадох му името на Клара дьо Вердие, казах, че тя е приятелка на дъщерята на Кристоф Клермон.
Ще проверят информацията, Ретанкур.
— Може би каза лейтенантът, като си наля от бутилката, която Церк бе отворил. — Много ти е вкусна вечерята, Церк. Могат да проверяват колкото си щат, информацията е вярна. И е вярно, че има свободно място. В тези големи къщи има толкова много персонал, че винаги е налице някаква дребна служба. Особено като се има предвид, че Кристиян, Спасител 1, е известен с лошото си отношение към подчинените си. Има непрекъснато текучество. Тази Клара е била приятелка на брат ми Брюно и веднъж я отървах от една история с въоръжен грабеж. Обадих й се, ще потвърди, ако стане нужда.
— Сигурно — каза Адамсберг, леко замаян.
Адамсберг повече от всеки друг уважаваше могъщата и анормална способност на Ретанкур да взема решения и да действа по всякакви задачи, с всякакви цели и на всякакъв терен, но му се завиваше свят винаги когато се сблъскаше с нея.
— Така че — рече Ретанкур, докато обираше останалия сос със залък хляб, — ако не възразявате, утре започвам.
— Уточнете, лейтенант. Портиерът пусна ли ви вътре?
— Естествено. Прие ме главният секретар на Кристиян, Спасител 1, крайно неприятно шефче, което отначало не беше разположено да ми даде работата.
— Каква е работата?
— Управление на домашното счетоводство с компютър. Значи, аз изтъкнах качествата си малко по-живо и в крайна сметка онзи ме назначи.
— Явно не е имал избор — тихо изрече Адамсберг.
— Предполагам, че не.
Ретанкур допи чашата си и шумно я тропна на масата.
— Не е много чиста мушамата — отбеляза тя.
— Това е от гълъба. Церк чисти колкото може, но изпражненията му разяждат найлона. Питам се какво толкова съдържат птичите изпражнения.
— Киселина или нещо подобно. Та какво правим? Приемам ли бачкането или не?
През нощта Адамсберг се събуди и слезе в кухнята. Беше забравил донесената от Ретанкур бележка от дивизионния, която още се търкаляше на масата. Прочете я, усмихна се и я изгори в камината. Брезийон му възлагаше случая в Ордебек.
И сблъсъка с Неудържимата армия.
В 6:30 събуди Церк и Мо.
— Господарят Елекен ни се е притекъл на помощ — каза той.
— Виолет също — каза Церк.
— Също, но тя винаги го прави. Заемам се със случая в Ордебек. Бъдете готови да заминем през деня. Преди това изчистете хубаво къщата, измийте с белина банята, изперете чаршафите на Мо, обършете навсякъде, където е пипал. Ще го изведем с моята служебна кола и ще го скрием там. Церк, иди изкарай колата ми от гаража и купи една клетка за Елбо. Парите са на бюфета.