— Върху криле на гълъб остават ли отпечатъци? Елбо няма да е доволен, ако му изтрия тялото с парцала.
— Не, него не го чисти.
— И той ли тръгва?
— Тръгва, ако ти тръгнеш. Ако приемеш. Ще си ми необходим там, за да храниш другия гълъб в скривалището му.
Церк кимна утвърдително.
— Още не знам дали ще тръгнеш с мен или с колата ми.
— Трябва да помислиш още малко ли?
— Да, и трябва да мисля бързо.
— Не е лесно — рече Церк, изцяло оценил трудността.
XVIII
Членовете на Бригадата отново се събраха в Съборната зала, под вентилаторите, които работеха на пълен режим. Беше неделя, но нарежданията от министерството да се действа като в спешна ситуация отменяха всички почивки и отпуски до разрешаването на случая Мохамед. Данглар по изключение бе дошъл още от сутринта и определено приличаше на човек, победен от живота, без да се е опитал да му окаже съпротива. Всички знаеха, че лицето му ще се разведри чак по обяд. Адамсберг се бе направил, че чете докладите за проверките в Сите де Бют, които бяха продължили до 2:20 през нощта без всякакъв резултат.
— Къде е Виолет? — попита Есталер, докато разнасяше първите чаши кафе.
— Под прикритие у единия Клермон-Брасьор. Уредила си е назначение.
Ноел възхитено подсвирна.
— Никой от нас не бива да споменава за това, нито да влиза във връзка с нея. Официално тя е в Тулон, на петнайсетдневен курс за ускорено обучение по информатика.
— Как е успяла да се промъкне вътре? — попита Ноел.
— Имала е такова намерение и го е конкретизирала.
— Стимулиращ пример — забеляза Воазне с нега в гласа. — Ако можеше да конкретизира и нашите намерения…
— Забравете това, Воазне — каза Адамсберг. — Ретанкур не може да служи за пример никому, тя използва качества, които не могат да се възпроизведат.
— Без всякакво съмнение — сериозно потвърди Мордан.
— Така че сваляме наблюдението и минаваме на друго.
— Но нали продължаваме да гоним Мо? — попита Морел.
— Естествено, това е приоритетната ни задача. Но някои от вас трябва да са на разположение. Отиваме в Нормандия. Възложен ни е случаят в Ордебек.
Данглар живо вдигна глава и лицето му се набръчка от неудоволствие.
— Вие ли ни го издействахте, господин комисар? — попита той.
— Не. Капитан Емери е оплел конците. Определил е две убийства като самоубийство и произшествие и са му отнели случая.
— А защо ни го прехвърлят на нас? — попита Жюстен.
— Защото бях на мястото, когато откриха първия труп и когато нападнаха втората жертва. Защото капитан Емери настоява. Защото не е изключено да ни се отвори възможност оттам да се промъкнем в крепостта на Клермон-Брасьорови.
Адамсберг лъжеше. Той не вярваше в могъществото на граф Д’Ордебек. Емери се бе опитал да го подмами и да му предостави повод. Адамсберг отиваше там, защото сблъсъкът с Неудържимата армия го привличаше неустоимо. И защото мястото щеше да е превъзходно скривалище за Мо.
— Не виждам връзката с Клермонови — каза Мордан.
— Там има един стар граф, който би могъл да ни отвори вратите. Въртял е бизнес с Антоан Клермон.
— Да допуснем — каза Морел. — Как изглежда тази история? За какво става дума?
— Имаме убийство на мъж и опит за убийство на възрастна жена. Смятат, че няма да оцелее. Оповестени са и още три убийства.
— Оповестени ли?
— Да. Защото тези престъпления са пряко свързани с нещо като смрадлива кохорта, древна история.
— Кохорта от какво?
— От въоръжени мъртъвци. Мотае се по ония места от векове и отвлича виновните живи.
— Чудничко — каза Ноел. — Старае се да върши нашата работа в известен смисъл.
— Дори се престарава, защото ги убива. Данглар, обяснете им набързо какво представлява Неудържимата армия.
— Не съм съгласен да се намесваме в тази история — изръмжа майорът. — Сам се сте забъркал в нея, а на мен никак не ми харесва, ама никак.
Данглар вдигна ръце в знак на отказ, като се питаше защо изпитва такова отвращение към случая Ордебек. Два пъти бе сънуват Армията на Елекен, откакто я беше описал на Церк и Адамсберг. И сънищата не му се бяха понравили — в тях се бореше срещу смътното чувство, че е обречен на гибел.
— Разкажете все пак — каза Адамсберг и внимателно се взря в майора, зад чиито възражения отгатваше страх.