В душата на Данглар, който беше автентичен атеист без следа от мистицизъм, суеверието все пак можеше да си проправи доста широк път сред вечно зеещите бездни на тревожните му мисли.
Данглар сви рамене с привидна увереност и по обичая си се изправи, за да изложи средновековната ситуация пред служителите на Бригадата.
— Давайте по-накратко. Данглар — помоли го Адамсберг. — Няма нужда да цитирате текстовете.
Излишна препоръка — експозето на Данглар продължи четирийсет минути, разсейвайки полицаите от тежката реалност на случая Клермон. Само Фроаси се измъкна за няколко минути, за да похапне бисквити с пастет — отсъствие, предизвикало няколко съучастнически кимвания. Всички знаеха, че е прибавила към колекцията си заешки пастет с парченца кладница, които изкушаваха някои от колегите й. Когато Фроаси отново седна на масата, красноречието на Данглар вече задържаше цялото внимание на членовете на Бригадата, особено когато описваше страшната гледка на Армията на Елекен — страшна в буквалния смисъл, тоест вдъхваща страх.
— Лина ли е убила ловеца? — попита Ламар. — И ще очисти всички, които е разпознала във видението си?
— Изпълнява заповеди един вид — добави Жюстен.
— Може би — намеси се Адамсберг. — В Ордебек разправят, че в семейство Вандермот до един са смахнати. Само че там всички жители са под влиянието на Армията. Която броди по ония места от твърде отдавна. И това не са първите й жертви. Никой не се чувства комфортно с тази легенда и много хора истински се боят от нея. Ако още една посочена жертва умре, градът ще изпадне в паника. Още по-зле ще е с четвъртата жертва, защото тя няма име.
— Така че много хора могат да си се представят като четвърта жертва обади се Мордан, който си водеше бележки.
— Тези, които се чувстват виновни за нещо ли?
— Не, тези, които наистина са виновни за нещо — уточни Адамсберг. — Мошениците, мръсниците, незаподозрените и ненаказани убийци, които преминаването на Елекен може да ужаси далеч повече, отколкото някоя полицейска хайка. Защото там са убедени, че Елекен знае, че Елекен вижда.
— Обратното на това, което си мислят за ченгетата — отбеляза Ноел.
— Да допуснем — каза Жюстен, както винаги загрижен за точността на изказа, — че дадено лице се бои да не е четвъртата жертва, посочена от Елекен. Четвъртия „сграбчен“, както ги нарекохте. Не виждам защо това би го накарало да убива останалите „сграбчени“.
— Напротив — обясни Данглар. — Според една по-малко разпространена традиция този, който осъществи плановете на Елекен, може да избегне съдбата си.
— В замяна на услугите му — изкоментира Мордан, който, в качеството си на колекционер на приказки и легенди, винаги когато чуеше някоя нова история, си я записваше.
— Платен агент в известен смисъл — заключи Ноел.
— Това е идеята, да — потвърди Данглар. — Но тя е скорошна, от началото на XIX век. Другата опасна хипотеза е някое лице, без да смята, че ще бъде „сграбчено“, да повярва в обвиненията на Елекен и да пожелае да изпълни волята му. За да въздаде истинна справедливост.
— Какво е могла да знае Лео?
— Няма как да отгатнем. Била е сама, когато е открила тялото на Ербие.
— Какъв е планът? — попита Жюстен. — Как ще се организираме?
— Няма план. От известно време нямам възможност да кроя планове за каквото и да било.
Открай време, мислено го поправи Данглар. Отвращението на майора към операцията Ордебек усилваше агресивността му.
— Аз ще тръгна с Данглар, ако няма нищо против, и при необходимост ще поискам помощ от някой от вас.
— Значи, съсредоточаваме се на Мо.
— Точно. Намерете ми го. Поддържайте непрекъсната връзка с управленията в страната.
След като закри заседанието, Адамсберг дръпна Данглар настрана.
— Елате да видим в какво състояние е Лео — каза му той. — И ще имате напълно основателна причина да застанете на пътя на Неудържимата армия. И на пътя на безумеца, който изпълнява желанията на Господаря Елекен.
— Не е разумно — поклати глава Данглар. — Някой трябва да ръководи Бригадата тук.
— Кое ви плаши, Данглар?
— Нищо не ме плаши.
— Напротив.
— Добре де — призна Данглар. — Имам чувството, че Ордебек ще е лобното ми място. Това е. Че ще е последният ми случай.
— Мили боже, Данглар, защо?