— Знам — каза Данглар, без да настоява.
Жандармите от Ордебек бяха действали бързо и след огледа бяха подредили къщата на Лео. Подът в дневната беше почистен и ако бе останала кръв, тя бе попила в старите червеникави плочки. Адамсберг взе стаята, в която беше спал, Данглар се настани на другия край на къщата. Докато подреждаше малкото си вещи, майорът наблюдаваше Адамсберг през прозореца. Комисарят седеше по турски насред двора под една крива ябълка и сякаш нямаше намерение да мръдне оттам. От време на време ловеше нещо, което го дразнеше на тила.
Малко преди осем часа, когато слънцето вече залязваше, Данглар се приближи и сянката му легна в краката на комисаря.
— Време е — каза той.
— За „Синия глиган“ — каза Адамсберг и вдигна глава.
— Не е син. Казва се „Бягащия глиган“.
— Глиганите бягат ли? — попита Адамсберг и протегна ръка към майора, който му помогна да се изправи.
— Мисля, че развиват до трийсет и пет километра в час. Не разбирам много от глигани. Знам само, че не се потят.
— Как го постигат? — попита Адамсберг, докато изтупваше панталона си, без да се интересува от отговора.
Въргалят се в калта, за да се освежат.
— Така можем да си представим убиеца. Овъргаляно в кал двестакилограмово животно, което не се поти. Ще си свърши работата, без да му мигне окото.
XXI
Данглар бе резервирал една кръгла маса, до която се настани доволно. Тази първа вечеря в Ордебек в стар ресторант с ниски греди бележеше пауза в страховете му. Церк се присъедини към тях и леко им намигна, за да им даде да разберат, че в дървената къща всичко е наред. Адамсберг отново бе настоял Емери да се присъедини към тях и капитанът накрая бе приел.
— Гълъбчето много хареса компанията на гълъба — тихо каза Церк на Адамсберг. — Оставих ги да си говорят. Елбо обожава да гледа как гълъбчето играе на йо-йо. Когато макарата падне на пода, той я кълве с всичка сила.
— Имам чувството, че Елбо се отклонява от естествения си път. Чакаме капитан Емери. Висок, войнствен блондин с безупречна униформа. Наричай го „господин капитан“.
— Дадено.
— Потомък е на маршал Даву, от времето на Наполеон, воин, който никога не е бил побеждаван. Капитанът много държи на маршала. Внимавай да не сгафиш.
— Няма такива изгледи.
— Ей ги, влизат. Дебелият брюнет, който го придружава, е сержант Блерио.
— Ще го наричам „сержанте“.
— Точно.
Щом сервираха ордьоврите, Церк започна да се храни преди другите, точно както Адамсберг имаше навика да прави, преди Данглар да го посвети в основите на доброто възпитание. Освен това Церк вдигаше доста шум, докато дъвчеше, ще трябва да му го каже. В Париж не бе забелязал това. Но в леко превзетата атмосфера в началото на вечерята комисарят имаше чувството, че всички чуват само сина му.
— Как е Мърз? — попита Адамсберг сержант Блерио. — Лео ми проговори днес. Тревожи се за кучето си.
— Проговори ли? — учуди се Емери.
— Да. Стоях почти два часа до нея и тя проговори. Лекарят, дето името му е нещо като Перлез, дори не изглеждаше доволен. Моят метод явно не му хареса.
— Мерлуз — обади се Данглар.
— И чак сега ми го съобщавате? — рече Емери. — Какво каза, за бога?
— Много малко. Няколко пъти каза „добър ден“. Освен това „Мързи“ и „захар“. Толкова. Уверих я, че сержантът всеки ден дава захар на кучето.
— Давам — потвърди Блерио, — въпреки че съм против. Но Мърз се строява пред кутията със захар всяка вечер в шест часа. Притежава вътрешния часовник на наркоманите.
— Толкова по-добре. Не бих искал да съм излъгал Лео. Откакто проговори — каза Адамсберг, като се обърна към Емери, — реших, че е благоразумно да поставя охрана пред стаята й.
— Боже, Адамсберг, не видяхте ли колко хора имам тук? Този тук и един получовек, който се дели между Ордебек и Сен Венон. Получовек от всяка гледна точка. Полуумен, полутъп, полумеланхоличен, полухолеричен, полумръсен и получист. Какво искате да правя с това?
— Бихме могли да инсталираме камера в стаята и — предложи сержантът.
— Две камери — каза Данглар. — Едната да снима, който влиза, другата до леглото на Лео.
— Много добре — одобри Емери. — Но техниците трябва да дойдат от Лизийо, така че не се надявайте да ги монтират преди утре следобед към три.
— За другите двама, подлежащи на сграбчване, стъкларя и пепиниериста, можем да отделим двама души от Париж. Първо за стъкларя.