— Под какъв предлог започнахте първото разследване?
— Под предлог на интереса на Глейо да се отърве от колегата си. Малкия Сукал — така се казваше — беше много по-млад от него, но ставаше добър в занаята, дори отличен. Общинските власти от областта започваха да му възлагат работа, предпочитаха го пред Глейо. Беше ясно, че младокът бързо ще измести Глейо. Месец преди произшествието общинарите на Кутанс — знаете ли я катедралата?
— Да — увери го Данглар.
— Общинарите на Кутанс решиха да му поверят реставрирането на един от витражите в трансепта. Важна работа беше. Ако се справеше добре, младежът можеше да се смята за лансиран. А Глейо за отхвърлен. И унизен. Обаче Сукал падна. И градските власти в Кутанс наеха Глейо.
— Естествено — промърмори Адамсберг. — Какво показа огледа на скелето?
— Не беше сглобено по правилата, дъските не бяха добре прихванати с металните тръби, имаше луфтове. Глейо и Сукал работеха с различни витражи, значи, на различни места по скелето. Достатъчно е било Глейо да разхлаби някое и друго въже, да размести някоя дъска през нощта, и готово. По време на реставраторските работи ключът от църквата беше у него.
— Но не може да се докаже.
— Не може — горчиво призна Емери. — Дори не можахме да обвиним Глейо в професионална грешка, защото скелето го бяха сглобили Сукал и братовчед му. Нямаше доказателства и за Мортанбо. Той не е бил в склада, когато майка му е паднала, подреждал е поредната доставка в магазина. Но да бутнеш стълба от разстояние е фасулска работа. Достатъчно е да закачиш една връв на единия крак и да дръпнеш отдалеч. Като са чули тупурдията, Мортанбо и един служител са хукнали към склада. Не е имало връв, разбира се.
Емери погледна Адамсберг настоятелно, сякаш да го предизвика да намери обяснението.
— Не е правил възел — каза Адамсберг. — Просто е прекарал връвта около крака на стълбичката. После я е дръпнал оттам, където се е намирал, и я е изтеглил. Нужни са секунди, ако връвта се плъзга добре.
— Именно. И не остават следи.
— Не всеки оставя среда от хляб някъде.
Емери си сипа още кафе. Вече разбираше, че много от фразите на Адамсберг не изискват отговор. Вярваше в репутацията на това ченге, но още преди да си е съставил окончателно мнение, му изглеждаше ясно, че пътят на Адамсберг не може да се нарече точно нормален. Или че самият Адамсберг не беше нормален. Във всеки случай спокоен тип, който, както се беше надявал, не се опитваше да го държи в сянка.
— Мортанбо не се ли разбираше с майка си?
— Доколкото знам, разбирал се е. Дори я е слушал. Само че майка му беше възмутена от това, че синът й живее с братовчед си, защото Глейо е хомо и това е срамота. Непрекъснато му дуднеше, изискваше да се прибира вкъщи и заплашваше, че в противен случай ще го лиши от част от наследството. Мортанбо се съгласяваше, само мир да има, но не променяше нищо в живота си. И сцените започваха отново. Мангизите, магазина, свободата — това искаше той. Сигурно е сметнал, че тя е изживяла своето, и предполагам, че Глейо го е насърчавал. Обаче тя беше жена, способна да живее сто и десет години и все да се занимава с магазина. Беше маниачка, но се оказа права. Казват, че след смъртта й качеството на растенията е спаднало. Той продава обички, които умират още през първата зима. Не го бива в размножаването чрез клонки, така казват.
— А, ясно — каза Адамсберг, който нищо не бе размножавал чрез клонки.
— Тормозих ги и двамата, колкото можах, с домашен арест и денонощни разпити и цялата останала полицейщина. Глейо само се хилеше презрително, чакаше да го оставим на мира. Мортанбо дори не прояви приличието да се направи, че му е мъчно за майка му. Ставаше единствен собственик на пепиниерата и филиалите й, много сериозен бизнес. Той е с флегматичен темперамент, благодушен и бавен, не реагираше нито на провокации, нито на заплахи. Така и нищо не можах да докажа, но според мен и двамата са убийци от най-користния и циничен вид. И ако Господарят Елекен съществуваше, тогава да, точно такива индивиди би избрал да отведе със себе си.
— Как приемат заплахата на Неудържимата армия?
— Както и разследванията. Изобщо не ги е грижа, а Лина я смятат за истерична откачалка. Ако не и за убийца.
— Което може би не е невярно — обади се Данглар, който слушаше с притворени очи.
— Ще видите семейството. Не се учудвайте много, тримата братя също са смахнати. Казах ти, Адамсберг, имат си всички извинения. Баща им здравата ги е пердашил. Но ако искаш всичко да е наред, не се приближавай рязко до Антонен.