Не искаше да вика Лина в жандармерията, затова я бе поканил в „Синия глиган“, където можеха да си поговорят дискретно под ниските греди. По телефона в топлия й глас не се долавяше нито страх, нито неудобство. Докато фиксираше една от кравите, Адамсберг се опитваше да прогони желанието си да види циците на Лина, които сержант Блерио така спонтанно бе похвалил. Да прогони и мисълта ако сексуалността й бе толкова свободна, колкото твърдеше Емери, — че лесно може да преспи с нея. В съставения само от мъже екип на полицията в Ордебек имаше нещо обезсърчително. Но едва ли някой би му се зарадвал, ако преспеше с жена, оглавила черния списък на заподозрените. На втория му телефон беше дошло съобщение и той застана на сянка, за да го прочете. Ретанкур, най-после. Мисълта за Ретанкур в самотен полет над бездната Клермон-Брасьор го бе изтормозила предишната вечер, преди да заспи в прегръдката на вълнения дюшек. Имаше толкова мегалодони в тези морски глъбини. Ретанкур се бе гмуркала в тях преди време и се бе отърквала, без да се развълнува, в грапавата кожа на някои от тях. Но човешките мегалодони бяха къде-къде по-опасни от рибешките, чието съвременно име, акули, кой знае защо в момента му убягваше. Вечер престъпление: Спасител 1 + Сп 2 + баща присъстват гала вечер Федер. стоман. инд. Баща много пил. Сп 2 карал мерцед. и телеф. ченгета. Сп 1 прибрал сам преди това собствена кола. Информиран по-късно. Костюми Сп 1 и Сп 2 огледани безупречни няма мирис бензин. 1 костюм Сп 1 хим. чистене, но не този на вечерята. Снимки костюми носени вечерята + снимки на двамата братя. Антипатични с персонала.
Адамсберг разгледа снимките на синия костюм на тънки райета, носен от Кристиян, Спасител 1, и на сакото, носено от Кристоф, Спасител 2, в морски стил на собственик на яхта. Какъвто сигурно е. Случва се мегалодоните да притежават яхти, за да си починат след дългите си разходки в морето, след като са хапнали един-два калмара. Следващите снимки бяха на Кристиян в три четвърти, много елегантен, този път с къси коси, и на брат му, дебел и некрасив индивид.
Метр Дешан излезе от офиса си преди своята сътрудничка и внимателно погледна наляво и надясно, преди да пресече тясната уличка и да се отправи към Адамсберг със забързана и превзета крачка, напълно пасваща на гласа, който бе чул сутринта по телефона.
— Комисар Адамсберг — каза Дешан, като му стисна ръката, — значи, идвате да ни помогнете. Това ме успокоява, да, много. Безпокоя се за Каролин, да, много.
— Каролин?
— Лина, ако предпочитате. В кантората е Каролин.
— А Лина — попита Адамсберг. — Лина безпокои ли се?
— Ако се безпокои, не го показва. Разбира се, цялата тази история не й е приятна, но не мисля, че схваща в пълна мяра последствията, които всичко това би могло да има за нея и семейството й. Изолация, отмъщение или бог знае какво. Много е обезпокоително, много. Изглежда, вчера сте извършили чудо — накарали сте Леони да говори.
— Да.
— Имате ли нещо против да споделите с мен какво е казала?
— Не, метр. „Хелоу“, „Мързи“ и „Захар“.
— Това върши ли ви работа?
— Никаква.
На Адамсберг му се стори, че Дешан въздъхна с облекчение, може би защото Лео не бе произнесла името на Лина.
— Мислите ли, че пак ще проговори?
— Лекарят я е осъдил. Лина ли идва? — попита Адамсберг, като видя да се отваря вратата на кантората.
— Да. Не я притискайте, моля ви. Не й е лесно, да ви кажа, с една заплата и пенсийката на майката да храни пет души. Дявол знае как свързват двата края, дявол знае. Пардон — поправи се той, — не исках да кажа това. Не смятайте, че намеквам за нещо — додаде адвокатът, преди набързо да си плюе на петите.
Адамсберг стисна ръката на Лина.
— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем — обяви той професионално.
Лина далеч не беше съвършена. Имаше прекалено голям бюст за твърде тънките крака, малко коремче, кръгъл гръб, леко изпъкнали зъби. Обаче да, прав беше сержантът, човек изпитваше желание да схруска гръдта й и всичко останало — опънатата й кожа, закръглените й ръце, светлото й широчко лице, високите, много нормандски румени скули, всичко това украсено с малки златисти лунички.