— Баща ми много се срамуваше от шестопръстите ми ръце. Криеше ги с ръкавици, искаше от мен да държа чинията на коленете си, за да не поставям ръце на масата. Противно му беше да ги гледа, чувстваше се унизен, задето е направил такъв син.
Отново усмивки озариха лицата на братята, сякаш тази тъжна история с шестия пръст страхотно ги забавляваше.
— Разкажи — каза Антонен, зарадван от перспективата да чуе още веднъж хубавата история.
— Една вечер, когато бях на осем години, поставих двете си ръце на масата, без ръкавици, и старият изпадна в ярост, по-ужасяваща от гнева на Елекен. И взе брадвата си. Същата, с която го разполовиха по-късно.
— Куршумът се беше завъртял в главата му — внезапно се намеси майката със сълзлив глас.
— Да, мамо, сигурно е бил куршумът — нетърпеливо каза Ипо. — Хвана ми дясната ръка и отряза пръста. Лина казва, че съм припаднал, че мама е крещяла, че цялата маса била в кръв, че мама се хвърлила върху него. А той хванал и другата ми ръка и отрязал и другия пръст.
— Куршумът се е завъртял.
— Ама много се е завъртял, мамо — каза Мартен.
— Мама ме грабнала и хукнала към болницата. Кръвта ми щяла да изтече още по пътя, ако графът не ни бил видял. Връщал се от някаква много изискана вечер, нали?
— Много изискана — потвърди Антонен, като обличаше ризата си. — Завел мама и Ипо, като карал с пълна скорост. Цялата кола била в кръв. Графът е добър човек, това искам да кажа. Месни никога няма да го сграбчи. Всяка вечер закарвал мама в болницата да види Ипо.
— Лекарят не го зашил добре — ядно каза Мартен. — Днес, като махат шестия пръст, почти не си личи. Докато Мерлуз, и тогава той беше лекарят, е истински касапин. Осакати му ръцете.
— Няма нищо, Мартен — каза Ипо.
— Ние ходим в Лизийо да се лекуваме. Никога при Мерлуз.
— Има хора — продължи Мартен, — които си махат шестия пръст, но после цял живот съжаляват. Казват, че са изгубили самоличността си, като са се лишили от пръста. Ипо казва, че това не му пречи. Има едно момиче в Марсилия, което си е прибрало пръстите от кофата за боклук на болницата и все още си ги държи в един буркан. Представяте ли си? Ние мислим, че и мама е направила така, но тя не си признава.
— Идиот — каза само майката.
Мартен си изтри ръцете в една кърпа и се обърна към Иполит със същата приветлива усмивка.
— Разказвай по-нататък — каза той.
— Ако обичаш — настоя Антонен, — разказвай.
— Може би не е необходимо — предпазливо изрече Лина.
— Гребсмада ежом иб амян ад инецо. Той все пак е ченге.
— Гребсмада името ми ли е?
— Да.
— Прилича ми на сръбски. Май така звучеше.
— Ипо имаше куче — каза Антонен. — Беше любимото му животно, двамата не се разделяха никога, аз дори ревнувах. Казваше се Шишко.
— Беше съвършено дресиран.
— Разказвай, Ипо.
— Два месеца след като ми отряза пръстите, баща ми ме накара да седна на пода в ъгъла, като наказание. Същата вечер бе принудил Мартен да изгълта всичко, натикано в крака на масата, и аз го бях защитил. Знам, мамо, куршумът пак се е завъртял.
— Да, скъпи, завъртял се беше.
— Много пъти около себе си, мамо.
— Ипо се свиваше в ъгъла — продължи Лина — с глава, облегната на Шишко. По едно време прошепна нещо на ухото на кучето. Шишко се хвърли като фурия върху баща ни и го захапа за шията.
— Исках да го убие — спокойно обясни Иполит. — Заповядах му да го направи. Но Лина ми даде знак да прекратя нападението и аз казах на Шишко да го пусне. И да изяде това, което оставаше от крака на масата.
— На Шишко нищо не му стана, докато Мартен имаше колики цели четири дни.
— След това — каза Иполит по-мрачно, — когато баща ни излезе от болницата със зашита шия, той взе пушката си и застреля Шишко, докато ние бяхме на училище. Остави трупа пред вратата, за да го видим отдалеч, когато се връщаме. Точно тогава графът ме отведе. Смяташе, че вече не съм в безопасност тук, и ме държа няколко седмици в замъка. Купи ми кученце. Но не се разбирахме със сина му.
— Недаг кинсърм — потвърди Иполит.
Адамсберг попита Лина с очи.
— Гаден мръсник — преведе тя неохотно.
— Кинсърм като че ли му отива — отсъди Данглар с интелектуално доволен вид.
— Заради този кинсърм се върнах вкъщи и мама ме скри под леглото на Лина. Така заживях инкогнито и мама вече не знаеше как да се оправя. Но Елекен реши въпроса, като разряза бащата на две половини. При това точно след като Лина я видя за пръв път.