— Казах ви, че мястото ще ви хареса. Стар ли е този замък?
— Първите свидетелства за владетелите на Ордебек датират от началото на XI век. Но граф Дьо Валре се отличава главно по време на Орлеанската битка през 1428 година, като се присъединява към френската армия, командвана от граф Дьо Дюноа, с други думи Жан, незаконен син на Луи, Орлеанския херцог.
— Добре, Данглар, а замъкът?
— Точно това ви обяснявам. Синът на Дьо Валре, Анри, го построява след Стогодишната война, в края на XV век. Цялото ляво крило, което виждате пред себе си, и западната кула са от онова време. А централният корпус на замъка е изграден през XVII век. Ниските сгради пък са достроени през XVIII век.
— Да бяхме позвънили, а, Данглар?
— Поне три-четири кучета ще се разлаят. Не знам какво им става на хората с тия кучета.
— И с тая захар — каза Адамсберг и дръпна верижката на звънеца.
Реми Франсоа дьо Валре, граф Д’Ордебек, ги чакаше в непринудената обстановка на библиотеката, все още не свалил синьото яке, с което приличаше на земеделски работник. Но Данглар отбеляза за себе си, че всяка от поставените на масата чаши като нищо струваше колкото едномесечната му заплата. И че ако се съди по цвета, алкохолът, който щяха да им поднесат, си заслужаваше пътуването от Париж. Нищо общо с портото, което бе изгълтал у семейство Вандермот в бурканчета от горчица и от което стомахът му още се бунтуваше. Библиотеката трябва да съдържаше към хиляда тома, а стените бяха покрити от горе до долу с близо четирийсет картини, които хвърляха в транс очите на Данглар. В общи линии всичко това би било очакваната обстановка в жилище на все още необеднял граф, ако не беше невижданото безредие, което лишаваше стаята от всякаква тържественост. Ботуши, чували със зърно, лекарства, найлонови пликчета, болтове, полуразголени свещи, хартии, разпръснати по пода, по масите и по рафтовете.
— Господа — каза графът, като остави бастуна си и им подаде ръка, — благодаря, че се отзовахте на поканата ми.
Че беше граф, беше, със сигурност. Тембърът на гласа му, доста властните му жестове, увереният поглед, та дори изконното му право да се явява облечен в селски дрехи го доказваха. В същото време у него лесно се долавяше старият нормандски селянин с червендалестия тен, с не особено чистите нокти и с умението да се надсмива над себе си. Графът напълни чашите с една ръка, като с другата се подпираше на бастуна си, и е кимване им предложи да седнат.
— Надявам се да оцените този калвадос, от него давам на Лео. Влизай, Дени. Позволете да ви представя сина си. Дени, тези господа са от Криминалната бригада в Париж.
— Не знаех, че си зает — каза мъжът, като се ръкува с края на пръстите си, без да се усмихва.
Бели пръсти и поддържани нокти, здраво, но пълно тяло, сиви коси, пригладени назад.
Значи, това беше прословутият гаден кинсърм, според братята Вандермот, онзи, който съкратил престоя на Иполит в замъка. И наистина, забеляза Адамсберг, мъжът имаше доста кинсърмска глава — отпуснати бузи, тънки устни, потаен и студен поглед, който загатваше за превъзходството му. Наля си една чаша по-скоро от куртоазия, отколкото от желание да остане. Цялото му поведение показваше, че гостите никак не го интересуват и че баща му почти никак не го интересува.
— Минах само да ти кажа, че колата на Мариз ще е готова утре. Ще трябва да накараш Жорж да я докара, аз ще съм в тръжната зала през целия ден.
— Не намери ли Жорж?
— Не, животното сигурно е заспало мъртвопияно в конюшнята, нямам намерения да ходя да го будя под коремите на конете.
— Добре, аз ще се погрижа.
— Благодаря — каза Дени и остави чашата си.
— Не те гоня.
— Но аз излизам. Оставям те с гостите ти.
Графът се понамръщи, когато чу вратата да се затваря.
— Съжалявам, господа — каза той. — Отношенията ми със заварения ми син не са от най-добрите, още повече че той знае за какво искам да разговарям с вас и то не му харесва. Става дума за Лео.
— Много обичам Лео — обади се Адамсберг спонтанно.
— Вярвам ви. При това сте общували с нея само няколко часа. Вие сте я открили ранена. И пак вие сте я накарали да говори. Иначе доктор Мерлуз щеше да обяви мозъчната й смърт.