— В това няма логика.
— Разбира се — усмихна се Валре. — Междувременно въпросният младеж сякаш се е изпарил. А вие ровите в делата на семейство Клермон.
— Нямам достъп до тях, Валре. Така че не ровя.
— Все пак сте искали да разпитате двамата синове на Антоан. Кристиян и Кристоф.
— Не разрешиха и спрях дотам.
— И това не ви харесва.
Графът остави остатъка от бучката захар в чинийката, облиза пръстите си и ги изтри в синьото си яке.
— Какво точно бихте искали да знаете? За Клермонови?
— Как е преминала вечерта преди пожара, поне това. В какво настроение са били двамата братя.
— В нормално и дори твърде весело, доколкото Кристоф изобщо може да бъде весел. Лееше се шампанско, при това от най-добрата марка.
— Откъде знаете?
— Бях там.
Графът отново взе бучката захар и внимателно я топна в чашата си.
— Съществува на този свят едно малко атомно ядро, в което индустриалците открай време се стремят към благородниците и обратно. Общуването помежду им, евентуално брачно, увеличава мощта на всеобщата експлозия. Аз лично принадлежа и към двата кръга, аристокрация и промишленост.
— Знам, че сте продали стоманолеярните си на Антоан Клермон.
— Нашият приятел Емери ли ви каза?
— Да.
— Антоан беше граблива птица, която летеше нависоко, но в известен смисъл заслужаваше възхищение. Същото не може да се каже за синовете му. Но ако сте си наумили, че един от тях е подпалил баща си, лъжете се.
— Антоан е искал да се ожени за прислужницата си.
— За Роз, да — потвърди графът и засмука захарчето си. — Мисля, че той по-скоро се забавляваше, приятно му бе да дразни семейството си. Предупредих го да не го прави. Само че той целият настръхваше, като четеше в очите на синовете си очакването да го видят мъртъв. От известно време беше някак обезсърчен, оскърбен и склонен към крайности.
— Кой искаше да го постави под попечителство?
— Главно Кристиян. Но нямаше начин да го направи. Антоан беше напълно с акъла си и лесно можеше да го докаже.
— И ето че съвсем навременно един младеж подпалва мерцедеса точно когато Антоан чака сам в колата.
— Виждам кое ви притеснява. Искате ли да знаете защо Антоан е бил сам?
— Много искам. И защо шофьорът им не е бил с него.
— Защото шофьора го извикали в кухнята и Кристоф го сметнал за прекалено пиян, за да кара. Затова си тръгна с баща си и двамата отишли пеш до колата на улица „Анри Барбюс“. Като седнал на волана, Кристоф забелязал, че му го няма мобилния. Помолил баща си да го почака и се върнал обратно. Намерил го на тротоара на улица „Вал дьо Грас“. Като завил зад ъгъла, видял, че колата гори. Чуйте ме, Адамсберг, Кристоф наистина е бил на петстотин метра от мерцедеса. Има двама свидетели. Той извикал и се затичал, и свидетелите се затичали заедно с него. Точно Кристоф е извикал полицията.
— Той ли ви каза?
— Жена му. С нея сме в много добри отношения — аз я запознах с бъдещия й съпруг. Кристоф беше съсипан, ужасен. Каквито и да са отношенията им, не е голямо удоволствие да видиш баща си как изгаря жив.
— Разбирам — каза Адамсберг. — А Кристиян?
— Кристиян си тръгна по-рано, беше доста подпийнал и искаше да си почине.
— Но изглежда, че се е прибрал вкъщи много късно.
Графът се почеса по главата, преди да отговори.
— Няма лошо, ако ви кажа, че Кристиян се вижда с друга жена, дори с няколко, и че използва официалните вечери, за да се прибира късно. И пак ви казвам, двамата братя бяха в много добро настроение. Кристиян танцува, прекрасно ни имитира барон Дьо Салвен, а Кристоф, който обикновено е намусен, искрено се забавляваше.
— Мир и сговор.
— Именно. Ето там, на камината, ще видите плик с десетина снимки от вечерта, изпратени ми от жената на Кристоф. Тя не разбира, че на моята възраст човек не обича да се гледа на снимка. Разгледайте ги, ще добиете представа за атмосферата.
Адамсберг разгледа десетината снимки и наистина, нито Кристоф, нито Кристиян имаха измъчения вид на човек, който се готви да подпали баща си.
— Ясно — каза Адамсберг, като му върна снимките.
— Задръжте ги, може и да ви убедят. И побързай те да намерите младежа. Това, което лесно мога да направя, е да говоря с братята Клермон и да ви издействам отсрочка.