— Какво предлагаш?
— Церк да тръгне още тази вечер. През нощта има по-малко засади. И част от тях не работят добре. Момчетата са уморени.
— Съгласен съм — каза Церк. — Остави — каза той, задържайки Адамсберг. — Ще го отведа. Къде да отида, Луи?
— Познаваш Пиренеите не по-зле от мен, познаваш и пътищата за Испания. От там потегляш към Гренада.
— После?
— Укриваш се до второ нареждане. Нося ти адреси на хотели. Два номера за колата, регистрационен талон, пари, две лични карти, една кредитна. Когато се отдалечите достатъчно оттук, паркирайте на някоя отбивка и Мо да си подстриже косата, та да заприлича на добро момче.
— Косата му е доказателство, че не е подпалил мерцедеса — каза Церк. — В момента му е дълга.
— И какво от това? — попита Адамсберг.
— Нали знаеш, че го наричат Момо Късия фитил?
— Защото когато подпалва колите, използва къси фитили, които са опасни. Така тръпката е по-гол яма.
— Така е, затова винаги си опърля и косата. И после се бръсне до кожа, за да не си личи.
— Добре, Армел — намеси се Веранк. — Само че бързаме. Къде си го скрил, Жан-Батист? Далече ли?
— На три километра оттук — каза Адамсберг, леко объркан. — Два, ако минем през гората.
— Да вървим тогава. Докато момчетата се приготвят, ще изтрием отпечатъците.
— Точно когато беше започнал да рисува — каза Церк.
— И точно когато братята Клермон като че ли се измъкват — додаде Адамсберг и стъпка цигарата си с пета.
— А гълъбчето? Какво ще правим с гълъбчето? — попита Церк, внезапно разтревожен.
— Ще го отведеш в Гренада. Нали така казахме.
— Не, другото. Какво ще правим с Елбо?
— Ще ни го оставиш. Ще ви издаде, ако е с вас.
— Трябва да се маже с дезинфектиращ мехлем под крилата на всеки три дни. Обещай ми, че ще го правиш, обещай, че няма да забравиш.
Към четири сутринта Адамсберг и Веранк гледаха след отдалечаващите се светлини на колата, а гълъбът гукаше в клетката си в краката им. Адамсберг бе напълнил термоса с кафе за сина си.
— Надявам се, че не ги изпроводи без причина тихо пророни Адамсберг. — Надявам се, че не ги изпращаш на заколение. Ще трябва да карат цяла нощ и цял ден. Ще са капнали.
— Безпокоиш се за Армел?
— Да.
— Ще се справи. Начинание дръзко предприе / младежът със смело сърце.
— Как са ме заподозрели за Мо?
— Прекалено бързо стана всичко. Добре го изигра, но прекалено бързо.
— Нямаше време, нямах избор.
— Знам. И игра прекалено сам. Не вярвай, че сам ще постигнеш целта / само другар ще те извади от калта. Трябваше да ми се обадиш.
XXVI
Вечерта и призори графът явно бе действал с впечатляваща ефикасност, сравнима с нежността му към старата Леони, защото в 11:30 лекарят пристигна дискретно в болницата в Ордебек. Валре бе събудил стария съдия в 6 часа сутринта и издал заповедите си, така че още в 9 часа железните порти на Фльори се отвориха, за да пропуснат конвоя, който водеше затворника към Нормандия.
Двете коли без обозначителни знаци спряха на паркинга, запазен за медицинския персонал, встрани от погледа на минувачите. Ескортиран от четирима мъже, лекарят излезе с белезници на ръцете, с доволен и дори весел вид, който зарадва Адамсберг. Комисарят още нямаше вест от Церк и нито дума от Ретанкур. За пръв път му се струваше, че торпилата Ретанкур е обезвредена, негодна. Което може би потвърждаваше хипотезата на графа. Ако Ретанкур не откриеше нищо, значи, нямаше нищо за откриване. Освен факта, че Кристиян се е прибрал късно — факт, за който се бе вкопчил, — нищо не позволяваше да се заподозре единият или другият брат.
Лекарят се приближи до Адамсберг с леко нестабилната си походка. Беше чист и добре облечен. Не бе изгубил и грам от теглото си в затвора, дори се бе малко поправил.
— Благодаря за тази кратка ваканция, Адамсберг — каза той, като му стисна ръката, — освежаващо е да излезеш за малко из полето. Само не ме наричайте по име пред другите, искам да го запазя неопетнено.
— Как да ви наричам тогава? Доктор Елбо? Става ли?
— Чудесно. Безпокоят ли ви ушите? Пищят ли? Като си помисля, че успяхме да проведем само два сеанса.
— Не пищят, докторе. Само съвсем слабо просъскване от време на време в лявото ухо.
— Чудесно. Ще оправим тази дреболия, преди да тръгна обратно с тези господа. А котето?