— Скоро ще се отбие. А затвора, докторе? Нямах време да ви посетя, откакто ви затвориха. Извинявам се.
— Какво да ви кажа, приятелю? Претоварен съм от работа. Лекувам директора — стари и много лоши болки в гърба, лекувам затворниците — забележителни депресивни соматизации и получени в детството травми, изключително интересни случаи, признавам, лекувам пазачите, много зависимости, много потисната ярост. Приемам само по пет пациенти дневно, по този въпрос съм непреклонен. Не взимам пари, разбира се, нямам право. Но виждате как е, имам големи компенсации — специална килия, привилегировано отношение, готвена храна, книги колкото пожелая, не мога да се оплача. От случаите, с които се занимавам, ще стане страхотна книга за затворническите травми. Разкажете ми за вашия болен. Причини? Диагноза?
Адамсберг поговори четвърт час с лекаря, после се качи на етажа, където пред стаята на Лео ги очакваха капитан Емери, доктор Мерлуз, граф Дьо Валре и Лина Вандермот. Адамсберг им представи доктор Пол Елбо и един от пазачите му сне белезниците с почтително внимание.
— Този пазач — прошепна лекарят на ухото на Адамсберг — го върнах към живот. Горкият беше полумъртъв. Всяка сутрин ми носи кафе в леглото. Коя е тази закръглена като яйце апетитна жена?
— Лина Вандермот. Тази, която запали бурето с барута, тази, чрез която се случи първото убийство.
— Убийца ли е? — попита докторът, като й хвърли учуден и неодобрителен поглед, сякаш самият той не беше убиец.
— Нямаме представа. Имала е злокобно видение, разказала го е и всичко е започнало оттам.
— Видение на какво?
— Това е стара местна легенда за Неудържимата армия, която минава оттук от векове, състои се от полумъртви конници и отвежда със себе си съгрешилите живи.
— Месни Елекен? — живо попита лекарят.
— Тя. Чували ли сте за нея?
— Кой не е чувал, приятелю? Значи, Господарят язди по тези места?
— На три километра оттук.
— Великолепен контекст — одобри лекарят, като потри ръце и този жест напомни на Адамсберг вечерта, в която бе избрал за него отлично вино.
— Старата дама от подлежащите на сграбчване ли беше?
— Не, предполагаме, че е знаела нещо.
Когато лекарят се приближи до леглото и погледна Леони, все така прекалено бяла и прекалено студена, той внезапно спря да се усмихва, а Адамсберг прогони от тила си топчето електричество, което се бе настанило там.
— Болка във врата? — тихо попита лекарят, без да изпуска Леони от очи, сякаш разглеждаше план за работа.
— Нищо особено. Просто електрическо топче, което застава там от време на време.
— Не съществува такова нещо — каза лекарят презрително. — Ще ви видя по-късно, случаят с вашата старица е много по-спешен.
Той накара четиримата пазачи да отстъпят до стената и ги прикани да пазят тишина. Мерлуз влошаваше диагнозата си на кинсърм, като гледаше подозрително и умишлено иронично. Емери почти бе застанал мирно, като на специален парад пред императора, а графът, за когото премести един стол, държеше ръцете си, за да им попречи да треперят. Лина стоеше права зад него. Адамсберг извади телефона, който вибрираше в джоба му, тайния телефон 2, и хвърли поглед на съобщението. Там са. Претърсват къщата на Лео. ЛВБ. После дискретно го показа на Данглар.
Нека претърсват, помисли той, и с благодарност помисли за лейтенант Веранк.
Лекарят бе поставил огромните си длани върху черепа на Леони, в който като че дълго се вслушва, после премина към врата и гърдите. Мълчаливо заобиколи леглото и обхвана с пръсти слабите ходила, които опипва и масажира в продължение на няколко минути. След това се върна при Адамсберг.
— Всичко е мъртво, Адамсберг. Бушоните изгорели, интегралните схеми изключени, медиастиналната и церебралната фасция блокирали, мозък в състояние на кислороден глад, респираторна декомпресия, храносмилателна система вън от строя. На колко е години?
Адамсберг чу как дишането на графа се ускори.
— На осемдесет и осем.
— Добре. Ще трябва да проведа един първи сеанс от около четирийсет и пет минути. После втори, по-кратък, към 17 часа. Възможно ли е това, Рене? — попита той, като се обърна към главния пазач.
Главният бивш полумъртъв пазач веднага кимна с истинско обожание в погледа.
— Ако се поддава на лечение, ще трябва да се върна след петнайсет дни, за да я стабилизирам.