— Мортанбо е намерил братовчед си Глейо мъртъв, заклан.
— Кога?
— Явно тази нощ. Съдебният лекар е на път за там. И не знаеш най-лошото — черепът му е сцепен. С брадва. Убиецът се връща към първия си метод.
— Имаш предвид бащата Вандермот?
— Естествено, оттам започва всичко. Който сее диващина, жъне зверщина.
— Ти не си бил тук, когато са убили онзи тип.
— Няма значение. Запитай се по-скоро защо по онова време никой не е бил арестуван. Защото може би не са искали да арестуват някого.
— Кои?
— Тук, Адамсберг — изрече Емери с мъка, докато Данглар извеждаше разсъблечения граф Дьо Валре, — истинският закон, единственият закон е този, който пожелае да наложи граф Валре Д’Ордебек. Той решава в своите земи и много отвъд тях.
Адамсберг се поколеба, припомняйки си заповедите, които бе получил предишния ден в замъка.
— Разсъди сам — добави Емери. — Има нужда от твоя затворник, за да лекува Лео — и го получава. Ти имаш нужда от отсрочка за разследването ти — получава я.
— Откъде знаеш, че имам отсрочка?
— Той ми каза. Обича да подчертава обхвата на властта си.
— Кого би могъл да закриля?
— Винаги сме мислили, че едно от децата е убило бащата. Не забравяй, че са заварили Лина да трие брадвата.
— Тя не го крие.
— И не може да го скрие. Установено бе по време на разследването. Но може да е изтрила брадвата, за да предпази Ипо. Казаха ли ти какво му е направил баща му?
— Да. Пръстите.
— С брадва. Но Валре би могъл и сам да очисти онзи демон, за да предпази децата. Представи си, че Ербие е знаел. Представи си, че е започнат да изнудва Валре.
— След трийсет години?
— Може да го дои от години.
— А Глейо?
— Най-обикновен мизансцен.
— Ти смяташ, че Лина и Валре са се наговорили. Че тя оповестява минаването на Армията, за да може Валре да се отърве от Ербие. Че останалото — Глейо, Мортанбо, е просто декор, чиято цел е да те изпрати по дирите на безумеца, който вярва в Месни Елекен и изпълнява волята на своя Господар.
— Връзва се, нали?
— Може би, Емери. Но аз мисля, че наистина съществува безумец, който се бои от Армията. Било един от сграбчените, който се опитва да отърве кожата, било някой бъдещ сграбчен, който се мъчи да спечели благоразположението на Елекен, като му става слуга.
— Защо мислиш така?
— Не знам.
— Защото не познаваш местните. Какво ти обеща Валре, ако спасиш Лео? Може би произведение на изкуството? Не разчитай. Той винаги прави така. А защо иска на всяка цена да излекува Лео? Запитвал ли си се?
— Защото е привързан към нея, Емери, знаеш това.
— Или за да разбере какво знае тая?
— Мамка му, Емери, та той почти припадна. Ако тя оживее, той ще се ожени за нея.
— Много удобно. Свидетелството на съпругата не се зачита от съда.
Трябва да решиш, Емери, кого подозираш — Валре или братята Вандермот.
— Вандермот, Валре, Лео, все са от един дол дренки. Бащата Вандермот и Ербие са дяволското лице. Графът и децата — невинното. Смеси ги и ще получиш една неконтролируема пасмина, замесена с глина.
XXX
— Нападнат е снощи, към полунощ — обяви съдебната лекарка Шази. — Два пъти е ударен с брадва. Първият удар е бил достатъчен.
Глейо лежеше в кабинета си облечен, главата му беше сцепена на две места, кръвта му бе текла обилно върху масата и на килима, наквасвайки разпръснатите по пода скици. Покрай петната все още можеше да се различи лицето на Дева Мария.
— Грозна работа — каза Емери, като посочи рисунките. — Светата Дева, цялата покрита с кръв — добави той с отвращение, сякаш това го възмущаваше повече от заколението, разиграло се почти пред очите му.
— Господарят Елекен не си поплюва — прошепна Адамсберг. — И Девата ни най-малко не го впечатлява.
— Естествено — каза мрачно Емери. — Глейо имаше поръчка за църквата в Сент Обен. И винаги работеше до късно. Убиецът е влязъл, мъж или жена, все едно, Глейо го е познавал и го е пуснал вътре. Ако е носел брадва, трябва да е бил с шлифер. Малко неуместно при тая жега.
— Спомни си, че имаше изгледи да завали. На запад се трупаха облаци.
От кабинета се чуваха риданията на Мишел Мортанбо, по-скоро викове, отколкото хлипове, както плачат мъжете, чиито сълзи трудно потичат.