— Не е ревал толкова, когато умря майка му — каза Емери злобно.
— Знаеш ли къде е бил вчера?
— В Кан от два дни, за една голяма поръчка за крушово дърво. Много хора ще потвърдят. Прибрал се е днес към обяд.
— А вчера към полунощ?
— Бил е на бар, в „Нагоре с краката“. Прекарал е нощта с курви и педали и сега го гризе съвестта. Като спре да циври, сержантът ще го заведе да даде показания.
— Спокойно, Емери. Няма смисъл. Кога идва техническият екип?
— Докато тръгнат от Лизийо… Смятай. Ако поне тоз гадняр Глейо ме беше послушал, ако беше приел да го наблюдаваме…
— Спокойно, Емери. Да ни би да ти е мъчно за него?
— Не. Елекен да го вземе дано. Обаче виждам, че вече двама сграбчени от Месни са убити. Знаеш ли какво ще предизвика това в Ордебек?
— Верижен ужас.
— На хората не им пука, че и Мортанбо може да замине по реда си. Обаче никой не знае името на четвъртата жертва. Можем да охраняваме Мортанбо, но не и целия град. Ако исках да знам кой тук има нечиста съвест, кой се бои да не го е нарочил Елекен, сега е моментът да бъда нащрек. Достатъчно е да следя хората, да видя кой трепери и кой е спокоен. И ще си съставя списъка.
— Идвам — каза Адамсберг, като затвори телефона си. — Майор Данглар е отвън, отивам да го доведа.
— Не може ли сам да влезе?
— Не искам да вижда Глейо.
— Че защо?
— Не понася кръв.
— Че нали е ченге?
— Спокойно, Емери.
— Имаше да се скатава на бойното поле…
— Няма страшно, той не е потомък на маршал. Всичките му деди са копали в мина. И то е трудно, но не е славно.
Малка тълпа се беше вече събрала пред къщата на Глейо. Знаеше се, че той е един от нарочените от Господаря Елекен, бяха видели колата на жандармерията и всичко им бе станало ясно. Данглар стоеше отзад, неподвижен.
— Аз съм с Антонен — обясни той на Адамсберг. — Той иска да говори с вас, с вас и с Емери. Но не смее да мине през тълпата сам, трябва да му проправим път.
— Ще минем през задната врата — каза Адамсберг и леко хвана ръката на Антонен.
Бе разбрал по време на масажа, че дланта е солидна, а китката е глинена. Така че трябваше много да внимава.
— Как е графът? — подзе Адамсберг.
— На крака е. И е облечен. И главно е бесен, че са го разсъблекли. Доктор Мерлуз е напълно изкаран от релси. Най-смирено предостави една стая на колегата Елбо, който глаголства, докато обядва с пазачите си. Мерлуз му ходи по петите, има вид на човек, чиито най-съкровени убеждения са били пометени от циклон. Как изглежда Глейо?
— Така изглежда, че е по-добре да не го виждате.
Адамсберг заобиколи къщата, като двамата с Данглар охраняваха Антонен от двете страни. По пътя срещнаха Мортанбо, който вървеше с наведена глава като подгонено животно и когото сержант Блерио доста внимателно водеше към колата. Блерио спря комисаря с дискретен знак.
— Капитанът ви се сърди заради смъртта на Глейо — прошепна той. — Той казва, извинете ме, че си въртите палците. Казвам ви го, за да ви предупредя, той понякога става зъл.
— Видях.
— Не му обръщайте внимание, бързо му минава.
Антонен предпазливо приседна на един стол в кухнята на Глейо и скри ръцете си под масата.
— Лина е на работа, Ипо отиде да купува дърва, а Мартен е в гората — обясни той. — Затова дойдох аз.
— Слушаме ви — кротко каза Адамсберг.
Емери бе застанал встрани от групата, демонстративно показвайки, че това не е неговото разследване и че Адамсберг, колкото и да беше прочут, не се бе справил по-добре от него.
— Казват, че Глейо е убит.
— Така е.
— Нали знаете, че Лина го е чула да моли за милост в Армията?
— Да. Заедно с Мортанбо и неназования четвърти.
— Това, което искам да ви кажа, е, че когато Месни убива, го прави по свой собствен начин. Никога с модерно оръжие, това искам да кажа. Не с револвер, нито с пушка. Щото Елекен не познава тези оръжия. Елекен е прекалено стар.
— Това не важи за Ербие.
— Вярно, но може би не Елекен го е убил.
— Но важи за Глейо — призна Адамсберг. — Той не е застрелян.
— А е убит с брадва?
— Откъде знаете?
— Защото нашата изчезна. Това исках да кажа.
— Я гледай — изсмя се Емери, — идваш дотук, какъвто си крехък, за да ни съобщиш какво е оръжието на престъплението? Много мило, Антонен.