— Майка ми каза, че това може да помогне.
— А не те ли е страх, че може да се обърне срещу вас? Освен ако не мислиш, че можем да я открием, и гледаш да ни изпревариш?
— Спокойно, Емери — прекъсна го Адамсберг. — Кога видяхте, че брадвата вече не е на мястото си?
— Тази сутрин, но преди да чуя за Глейо. Аз лично не си служа с нея, не мога да си го позволя. Но видях, че не е там, където я слагаме обикновено, навън, подпряна на купчината дърва.
— Така че всеки може да я вземе?
— Да, но никой от нас не я е взимал.
— Някакъв отличителен знак има ли тази брадва? Нещо, по което може да се разпознае?
— Ипо гравира едно V на дръжката.
— Мислите, че някой си е послужил с нея, за да ви натопи?
— Възможно е, но това, което искам да кажа, е, че не би било много хитро. Ако сме искали да убием Глейо, нямаше да го направим със собствената си брадва, не е ли така?
— Напротив, би било хитро — намеси се Емери. — Би било толкова тъп гаф, че вие не бихте го направили. Особено вие, братята Вандермот, най-отраканите в Ордебек.
Антонен сви рамене.
— Ти не ни обичаш, Емери, затова няма да слушам мнението ти. Може би твоят прадядо наистина е бил добър на терена, дори когато врагът е бил по-многоброен.
— Не намесвай семейството ми, Антонен.
— А ти как намесваш моето, това искам да кажа. И какво си наследил от него? Търчиш из полето подир първия заек, който видиш. Но никога не гледаш какво става наоколо, никога не се питаш какво мислят другите. Освен това ти вече не водиш разследването. Аз разговарям с комисаря от Париж.
— И добре правиш — отвърна Емери с най-войнствената си усмивка. — Виждаш какви резултати е постигнал, откакто е дошъл.
— Нормално. Трябва ти време, за да се запиташ какво мислят другите.
Техническият екип влизаше в къщата и разтревожен от шума, Антонен вдигна деликатното си лице.
— Данглар ще ви придружи, Антонен — каза Адамсберг и се изправи. — Благодаря ви, че дойдохте. Емери, ще се видим довечера на вечеря, ако приемеш. Не обичам пререканията. Не от доброта, а защото ме уморяват, все едно дали са основателни или не.
— Добре — каза Емери след кратка пауза. — На моята маса?
— На твоята маса. Оставям те с експертите. Дръж Мортанбо в килията колкото се може по-дълго. В жандармерията поне ще е в безопасност.
— Ти какво ще правиш? Ще обядваш? Имаш среща с някого?
— Ще вървя. Трябва да вървя.
— Искаш да кажеш, че отиваш някъде?
— Не, просто ще вървя. Знаеш ли, доктор Елбо ме увери, че електрически топчета не съществуват.
— Тогава какво е било?
— Довечера ще говорим.
Лошото настроение се бе изпарило от лицето на капитана. Прав беше сержант Блерио, бързо му минаваше, а това беше доста рядко качество.
XXXI
Сега жителите на Ордебек щяха още повече да се разтревожат, но уплахата и търсенето на отговор, мислеше Адамсберг, щяха да се насочат по-скоро към Неудържимата армия, отколкото към безсилието на парижкия комисар. Защото кой тук сериозно би си представил, че един човек, просто един човек би могъл да пребори Господаря Елекен? Адамсберг избра все пак един по-пуст път, по който щеше да избегне срещи и въпроси, макар нормандците да не бяха особено склонни към пряко говорене. Обаче компенсираха тази несклонност с дълги погледи или тежки намеци, които ви изненадват в гръб и в крайна сметка ви поставят лице в лице с незададения въпрос.
Адамсберг заобиколи Ордебек по пътя за блатото с водните кончета, мина напряко през гората Птит Аленд и се отправи към пътя за Боневал под оловното слънце. Никакъв риск да срещне някого по това време на тази прокълната пътека. Вече би трябвало многократно да е минавал оттук. Защото тук и само тук Лео е могла да узнае или да разбере нещо. Но трябваше да се занимае с Мо, с Клермонови, с гмуркачката Ретанкур, с инертната Лео, със заповедите на графа, затова не бе действал достатъчно бързо. Възможно бе също да се е задвижила някаква фаталност, която го караше по най-естествен начин да прехвърля вината на Господаря Елекен, вместо да потърси истинския, смъртен човек, който посичаше хората с брадва. Никаква вест от Церк. В това отношение синът следваше инструкциите му — бе му забранил да се свързва с него. Защото в този час и след десанта на хората от министерството вторият му мобилен телефон със сигурност бе локализиран и подслушван. Трябваше да предупреди Ретанкур да не му се обажда. Бог знае какво би сполетяло къртица, открита в грандиозната дупка на Клермон-Брасьорови.