Покрай прекия път видя изолирана къща, пазена от куче, което се бе уморило да лае. Нямаше никакъв риск някой да подслушва телефона на този дом. Адамсберг няколко пъти дръпна връвта на стария звънец. След като никой не откликна, той бутна вратата и намери телефона на масичка в антрето насред купчина писма, чадъри и кални ботуши. Вдигна слушалката с намерението да набере номера на Ретанкур.
След това я остави, внезапно обезпокоен от твърдия пакет със снимки в задния джоб на панталона му, даден му от графа предишния ден. Излезе от къщата и се оттегли зад сеновала, където бавно разгледа снимките, без още да разгадава смисъла на настойчивия им повик. Кристиян имитира неизвестно кого сред засмени хора, зле облеченият Кристоф се усмихва, на вратовръзката му е закачена златна игла във формата на подкова, всички държат чаши, плата, украсени с каскади цветя, рокли с големи деколтета, бижута, масивни пръстени, впити в плътта на стари пръсти, сервитьори в ливреи. Много можеше да види някой зоолог, специализиран в перченето и надуването на властниците, и нищо не виждаше ченгето, тръгнало по следите на отцеубиец. Разсея го прелитащо ято патици, образуващи безупречно V. Адамсберг вдигна поглед към светлосиньото небе, засенчено с тежки облаци на запад, прибра снимките, погали по главата една кобила, която разтърсваше падналия на очите й кичур, и погледна часовниците си. Ако нещо се бе случило на Церк, вече щеше да знае. В този час сигурно наближаваха Гренада и бяха вън от обсега и на най-активното търсене. Не беше предвидил, че ще се безпокои за Церк, не можеше да определи каква част се дължеше на чувството му за вина и каква на неосъзната до момента обич. Представи си как двамата се приближават до града, мърляви, уморени, видя дребното слабо и усмихнато личице на Церк. Мо и косите му, подстригани като на добър ученик. Мо, Момо Късия фитил.
Бързо прибра снимките в джоба си и пъргаво се върна в къщата, огледа се, преди да влезе, и вече вътре, набра номера на Ретанкур.
— Виолет — каза той, — снимката на Спасител 1, която ми изпрати.
— Да.
— Косите му са къси. А на вечерята са по-дълги. Кога го снима?
— На другия ден, след като постъпих на работа.
— Значи, три дни след пожара. Опитай се да разбереш кога се е подстригал. В колко часа. Преди или след като се е прибрал. Гледай да се справиш.
— Успях да опитомя майордома, най-недостъпния в къщата. С никого не говори, но за мен прави изключение.
— Защо ли не се учудвам. Изпрати ми сведението, после вече не използвай тези телефони и се измитай оттам.
— Проблем ли има? — безстрастно попита Ретанкур.
— Голям.
— Хубаво.
— Ако се е подстригал сам, преди да се прибере, може да е оставил някой косъм на облегалката за главата в колата си. Карал ли е след убийството?
— Не, използвал е шофьора си.
— Значи, търсим косъмче на мястото на водача.
— Но без разрешение за претърсване.
— Именно, лейтенант, никога няма да получим такова.
Адамсберг повървя още двайсет минути, преди да стигне до пътя за Боневал, озадачен от внезапното подстригване на Кристиян Клермон-Брасьор. Само че не той бе откарал бащата в мерцедеса. Той си беше тръгнал по-рано, пийнал, и бе отишъл у жена, чието име никога нямаше да научат. А след новината може би е пожелал по-прилична прическа в знак на траур.
Може би. Косите на Мо понякога се пърлеха от горещината на пожарите. Ако Кристиян е запалил колата, ако си е опърлил някой кичур, сигурно се е опитал да прикрие станалото, като е подстригал цялата си коса. Но Кристиян не е бил там, това е положението, а нищо не уморяваше Адамсберг повече от тъпченето на място. За разлика от Данглар, който можеше да се инати и да стъпва в собствените си следи, докато му се завие свят.
Адамсберг си наложи да не обръща внимание на черниците, за да се съсредоточи на пътя за Боневал и на следите на старата Лео. Мина покрай големия пън, на който бе седял до нея, дълго се въртя около параклиса „Свети Антоний“, който ви помага да намерите изгубеното. Майка му не спираше дразнещо да повтаря името на този светец всеки път, когато изгубеше и най-малката дреболия. „Свети Антоний от Падуа, намери ми таз игла“. Като дете Адамсберг доста се шокираше от това как майка му безцеремонно призовава свети Антоний да й намери губерката или напръстника. В момента светецът не му помагаше да намери каквото и да било на пътя. Адамсберг съвестно го измина и в обратната посока и пак седна на пъна, този път с шепа черници, които остави до себе си. Прегледа на екранчето на телефона си снимките, изпратени му от Ретанкур, като ги сравняваше с тези, които му бе дал Валре. Чу шумолене зад гърба си и Мърз изскочи от гората с блажената физиономия на младеж след плодотворна среща със селската красавица. Мърз постави олигавената си глава на коляното му и го загледа с умолителното изражение, което никое човешко същество не може да възпроизведе с такава категоричност. Адамсберг го потупа по челото.