— Както виждате, приятелю — каза той, като поздрави Адамсберг, — подлагам си преди тръгване.
— Как е тя?
— Още веднъж направих грижлива проверка, всичко е на мястото си, доволен съм. Освен ако не греша, функциите й постепенно ще се задействат. Ще видите ефекта след четири дни, после тя ще навлезе във фаза на консолидация. Но внимание, Адамсберг, не забравяйте. Никакви полицейски въпроси — какво видяхте, кой беше, какво стана? Тя още не е способна да застане лице в лице с този спомен и ако се опитате да я принудите, ще зачеркнете всичките ни усилия.
— Лично ще следя да се изпълняват указанията ви, доктор Елбо — раболепно го увери Мерлуз. — Стаята й ще бъде заключена и никой няма да влиза без мое разрешение. И никой няма да й говори в мое отсъствие.
— Разчитам напълно на вас, драги колега. Адамсберг, ако ми издействате още една разходка, ще дойда да я видя след петнайсет дни. Много ми беше приятно, наистина.
— А аз ви благодаря, Елбо, наистина.
— Хайде, приятелю, това ми е професията. Апропо, електрическите топчета? Да се заемем ли с тях? Рене — обърна си той към главния надзирател, — имаме ли пет минути? С комисаря нямам нужда от повече. Той е ненормално инфрасимптоматичен.
— Няма проблем — каза Рене, след като погледна стенния часовник. — Но трябва да сме тръгнали в 18 часа, не по-късно, докторе.
— Повече не ми и трябва.
Лекарят се усмихна, обърса устните си с хартиена салфетка и изведе Адамсберг в коридора, последван от двамата пазачи.
— Няма нужда да лягате. Седнете на този стол, това ще е съвсем достатъчно. Само си свалете обувките. Къде е това прословуто топче? Къде, на тила ли?
Лекарят поработи малко върху черепа, врата и краката на комисаря, не пропусна и очите и скулите.
— Все така особен сте, приятелю — каза той накрая, като му направи знак да се обуе. — Достатъчно е да се прекъснат тук и там някои редки земни връзки, за да се изкачите горе в облаците и да се смесите с тях. Като балон. Внимавайте, Адамсберг, вече ви предупредих. Реалният живот е планина от лайна, от низост и посредственост, така е, съгласен съм. Само че ние сме длъжни да тъпчем вътре, приятелю. Длъжни. За щастие вие сте и много просто устроено животно и част от вас е блокирана на земята като копито на затънал в тинята бик. Това ви е шансът и аз между другото го заздравих, като обработих тилната, слепоочната и ябълчната кост.
— А топчето, докторе?
— Топчето беше дошло, ако говорим от физиологична гледна точка, от една потисната зона между прешлени 1 и 2. От соматична гледна точка се е създало вследствие на силно чувство за вина.
— Не мисля, че някога съм изпитвал вина.
— Вие сте щастливо изключение. Но не сте съвършен. Бих казал — а вие знаете колко отблизо проследих това възкръсване, — че нахлуването в живота ви на непознат син, при това, както бихте могли да си помислите, неуравновесен поради отсъствието ви, дори оглупял поради нехайството ви, е породило прилив на чувство за вина. Откъдето тази реакция на прешлените. Трябва да тръгвам, приятелю. Ще се видим може би след петнайсет дни, ако съдията отново разреши. Знаехте ли, че старият съдия Варние е тотално, абсолютно корумпиран?
— Да, благодарение на това сте тук.
— Късмет, приятелю — каза лекарят и му стисна ръката. — Ще ми е приятно някой ден да ме посетите във Фльори.
Каза „Фльори“, все едно говореше за вилата си, все едно го канеше на приятелски следобед в селския си салон. Адамсберг го проследи с поглед, изпълнен с чувство на уважение, което го развълнува малко — реакция крайно рядка и несъмнено пряко произтекла от проведеното лечение.
Преди доктор Мерлуз да заключи вратата, той тихо влезе в стаята на Лео, докосна хладните й бузи, погали я по косата. Хрумна му, но веднага отхвърли мисълта, да й каже за хартийките от бучките захар.
— Хелоу, Лео, аз съм. Мърз беше на среща с момичето от стопанството. Доволен е.
XXXII
Във фоайето на един доста зловещ хотел в Гренада, разположен в периферията на града, Церк и Мо изключиха античния компютър, след като си бяха направили необходимите справки, и се отправиха към стълбището с подчертано нехайна стъпка. Човек не мисли за походката си, освен когато чувства, че е наблюдаван — от полицията или от любовта. И тогава нищо не е по-трудно от това да подражаваш на изгубената естественост. Двамата бяха решили да избягват асансьора — място, където пътниците, искат или не, имат повече време да ви наблюдават.