— А ти днес какво мислиш по въпроса?
— За мой късмет аз напуснах града на единайсет години и успях да забравя всичко това. Ако питаш ченгето Емери, той ще ти отговори, че тия истории с клетвите са измишльотини. Ако питаш Емери детето, понякога си мисля, че Режис е бил прокълнат. Да кажем, че малкият Ипо се е защитавал, както е могъл. Наричахме го дяволско изчадие, недъгава измет от ада и накрая той реши да си поиграе на дявол. Но си траеше със забележителна убедителност, дори когато му отрязаха пръстите. Това, което все пак мога да ти кажа, е, че дори да не е пратеник на Дявола, този момък е корав и може би опасен. Страдал е от баща си повече, отколкото можем да си представим. И когато насъска кучето срещу него, си е било чисто нападение с цел убийство. Не бих се заклел, че му е минало. Как искаш децата Вандермот да станат симпатични ангелчета след всичко, което са понесли?
— И Антонен ли поставяш в същия кюп?
— Да. Не мисля, че бебе, което са начупили на сто парчета, може да запази добродушната си природа. Предполага се, че Антонен прекалено се бои да не се счупи, за да действа самолично. Но и той може да натисне спусък. Може би дори да вдигне брадва, знам ли.
— Той казва, че не може.
— Но той сляпо би подкрепил всяко действие на Ипо. Можем да помислим, че днешното му посещение, за брадвата, му е било наредено от брат му. Същото важи за Мартен, който се храни като диво животно и върви по следите на батко си.
— Остава Лина.
— Която вижда Армията на Елекен и дъската й хлопа не по-малко, отколкото на братята й. Или която се прави, че я вижда, Адамсберг. Важното е да се посочат следващите жертви, да се подплашат другите, както правеше Ино с пръстите си. Жертви, които Ипо има грижата да очисти, а семейството да му осигури необходимите алибита. И ето че успяват да хвърлят в ужас Ордебек, и ето ги в ролята на отмъстители, тъй като въпросните жертви са и завършени негодници. Но аз съм склонен да вярвам, че Лина наистина е имала видение. Това е задействало всичко. Видение, което братята са взели на сериозно и са решили да изпълнят поръчението. Те вярват в него. Защото първото видение на Лина почти съвпада със смъртта на баща им. Случило се е малко преди или малко след, не си спомням вече.
— Два дни след. Тя ми каза.
— Тя охотно го разказва. Забеляза ли с какво спокойствие го прави?
— Забелязах — каза Адамсберг и видя ръката на Лина да удря по масата. — А защо Лина ще пази в тайна името на последната жертва?
— Било защото наистина не я е видяла добре, било защото четиримата го пазят в тайна, за да хвърлят населението в паника. Бива ги за това. Ужасът на заплахата изкарва плъховете от дупките им. Това ги забавлява, задоволява ги, намират го за справедливо. Както е било справедливо баща им да умре.
— Може и да си прав, Емери. Освен ако някой не използва очевидната вина на Вандермотови, за да върши убийства. Убива си спокойно, защото е сигурен, че ще обвинят дяволското семейство.
— И какъв ще е мотивът му?
— Ужасът му от Неудържимата армия. Ти сам каза, че много хора в Ордебек вярват в нея, а някои толкова вярват, че дори не смеят да я споменат. Помисли за това, Емери. Може да се състави списък на тези хора.
— Прекалено много са — поклати глава Емери.
Адамсберг мълчаливо вървеше по обратния път, предшестван от Веранк и Данглар, които крачеха със спокойна стъпка. В крайна сметка облаците от запад не бяха протекли и нощта беше прекалено гореща. От време на време Данглар разменяше някоя дума с Веранк, също учудващ факт, без да се смята изражението на палава потайност, което не бе напуснало лицето му.
Обвиненията на Емери срещу семейство Вандермот притесняваха Адамсберг. Като се добавеха към тях подробностите от детството на Иполит, които бе научил, те ставаха доста правдоподобни. Човек трудно можеше да си представи поради каква вродена мъдрост или милост свише децата Вандермот биха могли да избегнат гнева и жаждата за мъст. Някаква песъчинка все пак се въртеше из разпилените му мисли. Старата Лео. Нито един от четиримата Вандермот не му се струваше способен да разбие главата й в земята. Но дори да бяха способни. Адамсберг предполагаше, че Ино например би използвал не толкова дивашки метод да нападне старицата, която му беше помагала през цялото му детство.