Кайнан беше принуден да признае, че Тейла се беше превърнала в чудесен наместник на Егида, въпреки недоразуменията им в самото начало.
- Привет, недоволник.
Дочул гласа на Рейт, Кайнан скръцна със зъби и преряза конеца. Той тъкмо приключваше с раната на поредния си пациент. Нитулът се държеше необичано тихо по време на цялата процедура, въпреки че този вид демони имаха навика да ръмжат постоянно и във всяка ситуация. Кайнан не обичаше да шие нитули, но те насочваха агресията си към другите видове демони, а не към смъртните, и затова той с чиста съвест ги връщаше на улицата.
Освен това, тази самка беше ранена и изнасилена при нападението на семинус, преминал през прераждането. Кайнан много искаше тя да намери копелето и да го разкъса на парчета, но... Той не можеше да направи нищо, а тя най-вероятно вече беше бременна.
Той погледна към Рейт, който стоеше на вратата на мани- пулационната и направо се молеше за удар по нахално ус- михнатата си муцуна.
- Какво искаш?
- От живота ли? Да те дразня.
- Кълна се в бога...
- О, не - размаха пръст Рейт. - Не можеш да правиш това в болницата за демони.
Кайнан вдиша дълбоко и преброи до пет - Ейдолон твърдеше, че това му помага при общуването с брат му. Е, това може би помагаше на Ейд, но Рейт не беше преспал с неговата жена. Разбира се, той отричаше да се е чукал с Лори, но той по никакъв начин не можеше да бъде наречен Господин Честност и Добропорядъчност. И ако беше такъв до прераждането си, след това щеше съвсем да го подкара без спирачки.
- Ако не беше заклинанието на убежището, щях да ти наритам задника - процеди Кай.
Рейт се разсмя, защото заплахата му беше символична. Да, Кайнан беше добър боец, преминал през подготовката на Егида, а преди това - през тази на армията, но семинусът не напразно си беше заработил призванието майстор по всички възможни бойни изкуства - и на смъртните, и на демоните. Освен това беше на деветдесет и девет години и зад гърба си имаше седемдесетгодишна практика на прилагане на тези умения. Рейт лесно би могъл да помете пода с Кайнан, без дори да се изпоти.
- Направо ме заболява коремът от смях с теб, човече. Добре, ще ти дам възможност да дишаш спокойно. - Рейт казваше това всеки ден и точно по този начин: с измамно безгрижие. - Някой успял ли е да се свърже с Шейд?
- Не. - И това не беше добре. Миналата нощ, след като Шейд и Скалк не се върнаха от едно от поредните повиквания и не отговаряха по радиостанцията и телефоните, Ейдолон изпрати отряд да ги търси. Демоните отидоха на последното известно местопребивание на Шейд, но там нямаше никаква следа от лекарите. - А нима не можеш да го усетиш?
- Само ако много се постарая. Но при условие, че той сам не започне да се настройва на вълната ми или не изпитва истинска болка... - Рейт изведнъж възкликна и замълча. След което падна на колене, обхвана корема си с ръце и се затъркаля по пода. Върху лицето му се разпиляха кичури светла коса, но само по звука на хрипливия му, накъсан глас можеше да се разбере колко го боли. - Мамка му! - простена демонът. - О, по дяволите...
Кайнан се обърна и натисна копчето на система за вътрешна комуникация на болницата.
- Ейдолон! Втора манипулационна! Веднага! - После коленичи до Рейт. - Старче, какво става? Какво не е наред? Кажи ми къде те боли?
- Шейд! - и Рейт повдигна глава. Сините очи, толкова различни от тъмните очи на братята му, бяха пълни със сълзи. - Боли го много.
- Копеле! - Шейд се хвърли към урода в мантия и увисна на веригите. Проникналата чак до костите му скръб го прониза, подобно на стеиг на Пазител на Егида. Бяха изминали осемдесет години, откакто беше усетил за последно подобно нещо. Когато заради него загинаха всичките му сестри, освен една. А сега и тя; единствената оцеляла. Тази, която той се беше заклел да пази и защитава, беше мъртва.
- Кой си ти? Покажи се, страхливецо.
- Кой съм аз ли? - и фигурата в мантията се премести напред. - Наистина ли искаш да знаеш?
Ръмжейки, Шейд отново се задърпа и разтърси веригите, с които беше прикован.
- Не, попитах те, защото много ми харесва звукът на собствения ми глас, задник.
- Колко театрално. - Непознатият свали ужасната, направена от кожа и козина маска от лицето си, което все още оставаше скрито под качулката.
- Кой си ти?
Много бавно изродът свали качулката си.
- Твоят брат.
Сърцето на Шейд се разтуптя лудо, когато видя лицето на Рейт. Сини очи. Изсветлели от слънцето кичури. Нахална усмивка, която показваше връхчетата на вампирските му зъби. Но нещо не беше наред. Също както и по време на мъченията, усещанията му бяха неясни.