- Ти не си Рейт.
- И никога не съм го твърдял. - Непознатият близна с език единия от кучешките си зъби - жест, толкова типичен за Рейт. - Но ако това ще те утеши, целта ми беше точно той. Скалак не ми беше нужна. Защо на повикването дойде тя, а не той?
По гърба на Шейд плъзна тръпка. Рейт работеше в Бърза помощ само по една нощ в месеца. Откъде това копеле знаеше, че вчера е бил неговият ред? Ако той се беше появил, както трябваше да направи, никой нямаше да повика Скалк и Шейд, щеше да попадне в плен на упирите заедно с брат си. Така че как негодникът беше разбрал за... Ама, разбира се! Солис! Интересно, колко отдавна тази кучка шпионираше него и братята му?
- Нищо няма да ти кажа - Шейд говореше бавно, като нарочно разтягаше думите - стараеше се във всяка от тях да прозвучи изпълващата го ненавист.
Найтлишът натъпка ужасния си трофей обратно в сака, докато Шейд стоеше, безсилен да направи каквото и да е.
- Знаеш ли, тя викаше името ти - каза фалшивият Рейт. - По-скоро проклинаше - усмихна се той. След което затвори очи и вдиша дълбоко така, сякаш отново се опиваше от звуците на агонията и аромата на ужаса й.
Това същество се хранеше със страданията на другите и Шейд не възнамеряваше да играе по чужди правила. Вече си беше имал работа с подобни демони и макар да нямаше търпение да разкъса копелето на части, беше наясно, че трябва да внимава.
А когато постигнеше целта си, щеше да направи всичко възможно този урод да получи в милион пъти повече от болката, която беше изпитала Скалк.
Руна усещаше изгарящата ледена ярост, бликаща от Шейд, докато той се опитваше да стои прав, без да напряга ранения си крак - сякаш ухапването беше просто някаква драскотина.
— Давай, прави каквото си замислил. - Гласът му - дълбок и силен - прозвуча като удар с камшик.
Непознатият изсъска и се втурна напред, но навреме спря там. където Шейд не можеше да го достигне.
- Винаги съм те ненавиждал. Почти толкова силно, кол- кото и твоя жалък по-малък брат.
Шейд се озъби.
- Можех да се впечатля от признанието ти, ако знаех кой си.
Няколко минути похитителят им остана неподвижен, а върху слепоочието му започна да пулсира вена. Той беше казал, че е брат на Шейд, но изглежда, че Шейд не се беше хванал на въдицата. В същото време негодникът имаше невероятна прилика с него. Ако не се вземеха под внимание цвета на очите и на косата. Когато непознатият свали плаща и разкри мускулестото си тяло, Руна забеляза и други различия. Например Шейд беше по-широк в раменете, но малко по- нисък. Макар че при ръст от почти метър и деветдесет нямаше как да бъде наречен нисък. Знаците върху десните им ръце бяха идентични, но с тази разлика, че там, където Шейд имаше незрящо ако, у похитителя им имаше изображение на пясъчен часовник.
Изведнъж тялото на демона затрептя и започна да се трансформира. Той се превърна в човекоподобно същество, изсъхнало и изкривено. Някъде кожата му беше напукана и сбръчкана, а на други места - опъната и плешива. Каквото и да беше съществото, изглеждаше така, сякаш го бяха пуснали във фритюрник и препържили до кафява коричка.
- Не мога прекадено дълго да оставам в измененото си състояние — каза то. — Максимум — няколко часа. Върху мен все още важат всички ограничения на семинусите след прераждането. - Непознатият погледна Шейд право в очите. В тъмния му поглед се четеше безумие.
Шейд пребледня като смъртник - толкова рязко, сякаш всеки момент щеше да рухне.
- Да - изхриптя чудовището. - Сега вече знаеш кой съм, нали?
- Не... - Шейд се олюля и опря рамо на стената. Беше пребледнял като платно. Родовият му символ, ярко откроен, пулсираше върху бледата кожа. - Ти не може да си...
Обезобразените устни се разтегнаха в гротескна усмивка.
- Погледни ме. Да, ние се възстановяваме бързо, но ето какво прави с нас огънят.
- Огън... - прошепна Шейд. - Пламъците, унищожили „Бриймстоун“. - Той тръсна глава и тъмните кичури надвиснаха над очите му. - Но теб те убиха. Клубът беше изпепелен до основи. И аз почувствах смъртта ти.
- Аз умрях... за известно време - потвърди обгореният. - Затова се прекъсна братска ни връзка в онзи ден. Но ти знаеш, че съм аз.
- Шейд? - Гласът на Руна проряза вибриращата от напрежение атмосфера в килията. - Какво става? Кой е този?
- Моят мъртъв брат - процеди Шейд. - Това е Роуг.
Глава 4
Роуг беше жив.
Шейд се опиташе да осъзнае факта, но не успяваше. Това беше някаква безсмислица.
- Защо? Защо го правиш?