Роуг махна с костеливата си ръка.
- Това ли? Да събирам и продавам части от телата на демоните? Съвсем скоро ще узнаеш.
- Отдавна ли се занимаваш с това?
О, богове! Шейд се страхуваше, че Роуг е в бизнеса от не едно десетилетие. И беше вършил грозните си дела не само под неговия нос, а и под тези на братята му.
- От няколко години. Може да се каже, че съм начинаещ, но започнах всичко с такъв размах, че оставих конкурентите си далеч назад.
- Но защо ни позволи да повярваме в смъртта ти?
— Защо?! - Изрева Роуг и замахна с тоягата. Шейд се наведе, но веригата му попречи и затова не успя да избегне удара по скулата. - И ти имаш наглостта да ме питаш? Вие се опитахте да ме убиете.
По лицето на Шейд се стече кръв.
- Що за глупости говориш?
- „Бриймстоун“, глупако! Ти, Рейт и Ейдолон организирахте смъртта ми. Само дето не зная кой от вас произнесе окончателната присъда и реши, че съм прекалено безумен, за да живея.
Шейд неотдавна беше стигнал до същия извод. Още през петдесет и втора, когато четиримата бяха провели тридесет и шест часов маратон в харема на демон бедим. Удовлетворени, обезсилени и все още неотпочинали от секс маратона, те обсъждаха какъв ще бъде животът им след прераждането. За разлика от Ейдолон и Шейд, Рейт и Роуг го очакваха с нетърпение. И ако трябваше да бъде искрен, Роуг не просто го очакваше, а изобщо не се вълнуваше в какво щеше да се превърне след него. И не му пукаше дали щеше да полудее.
Ейдолон беше изненадан, но Шейд - не. Той винаги беше смятал, че Роуг ходи по острието на бръснача. И беше нужен само лек повей, за да падне в бездната на безумието.
- Не сме били ние. Защото, въпреки постъпките ти, Ейд никога не забеляза, че си побъркан.
- Аз не съм побъркан - изръмжа Роуг.
- Ами - да, разбира се! Защото само вменяемите хора режат другите на парчета и продават органите им.
Думите на Шейд му заслужиха още един удар, но този път той го пое рамо.
- Как смееш да ме съдиш? Докато след пожара не оздравях и не започнах този бизнес, не притежавах нищо. Настъпи време и аз да взема от вас - братята ми - това, което ми отнехте.
- Не сме били ние - повтори Шейд.
-Лъжец! Аз зная истината. И затова всички ще си платите. Също както сестра ти.
Роуг подаде сигнал на найтлиша, който се приближи, хванал в ръце друга тояга. Руна започна да вика, но Шейд просто затвори очи. Беше безсмислено да се съпротивлява - така само щеше да достави удоволствие на Роуг. Вместо това той поемаше ударите, докато краката му не се подкосиха.
В някакъв момент побоят приключи. Роуг и найтлишът си тръгнаха, но Шейд нямаше ни най-малка представа за изминалото време. Струваше му се, че са изминали дни. В коленете му се бяха впили дребни камъчета и слама, главата му пулсираше от болка, а в устата му беше сухо. Но в крайна сметка той беше дошъл на себе си.
Навярно за това му беше помогнало и лекото като перце докосване на Руна.
- Отдавна ли? - проскърца Шейд.
- Не зная. Вероятно достатъчно отдавна.
Тя отмести ръка. Двамата все още бяха приковани към срещуположните стени и можеха да се докоснат един друг само ако натегнат веригите си.
- Кучи син! - въздъхна Шейд. Той превъзмогна болката и се обърна настрани. - Ама, че изрод.
- Този демон... Роуг... Ти го мислеше за мъртъв?
- От три години.
Шейд се втренчи във влажната стена зад гърба на Руна, без да я вижда. И отново превъртя в главата си онзи ден, когато усети смъртта на Роуг. Едва след време разбраха, че Егида беше узнала по някакъв начин местонахождението на скрития с магия демонически бар и го бяха изгорили до основи. Оставаше си загадка как беше успял да оживее Роуг, но изглежда раните, получени при пожара, бяха променили гласа му, защото Шейд не го разпозна. Сега той беше толкова нисък и хриплив, че дори ирландският му акцент беше станал недоловим.
— И когато е изглеждал нормално, като блондин, се е представял за един от твоите братя? И по-точно Рейт?
- Да. - Шейд отмести поглед към Руна, питайки се как приема всичко. Но дявол да го вземе, тя беше събрана и спокойна, докато през цялото това време на Шейд му му идваше да крещи до полуда.
- Аз... Мога ли да направя нещо? - прошепна тя.
- Само ако ми върнеш сестрата.
- Толкова съжалявам.
Той рискува и отново я погледна.
- Мислех, че ме ненавиждаш.
Тя отметна глава така, сякаш я беше ударил.
- Никога не бих ти пожелала нещо подобно - поясни тя и погледна към ръцете си, стиснати върху коленете. - Аз зная какво означава братска любов.
Шейд настръхна. Той си спомни брата на Руна, нейната преданост и безутешността, с която наблюдаваше за бавния му край. Двамата бяха близки... Руна му беше разказала колко я е закрилял брат й, когато е навършила шестнадесет; след като изчезнал баща им, а майка им попаднала в болницата. Ерик беше добър брат и защитник.