- Руна? - След като не получи отговор, той дръпна веригата. - Проклятие, той да не би да е Пазител от Егида?
Тя поклати глава.
- Военен?
В очите й проблесна изненада.
- Какво? Ти смяташ, че демоните не знаят, че правителствата от целия свят провеждат голямо тайно изследване на Преизподнята? - Шейд разтърка лицето си с ръце. По дяволите, толкова беше уморен! - И както разбирам, няма да ми се наложи да разчитам на яки военни, които да нахлуят тук и да ни спасят?
Руна просто го погледна с големите си очи.
- Така си и мислех - въздъхна тежко Шейд. - Рейт вероятно също няма да се появи. Всичко сочи натам, че ще ни се наложи да се спасяваме сами.
- Но как?
- А това - мрачно отговори той - е основният въпрос на деня.
- Най-големият минус на злите помощници е, че те са тъпи по правило - и Роуг погледна към сгърчения в краката му дребен и слузест дрекавак, подобен на обезобразена и деформирана плешива маймуна.
- Но аз ти доставих семинуса - един от братята, които искаше - измънка дрекавакът, вкопчил се с дългите си и тънки пръсти в ботушите на Роуг.
- Трябва да призная, че да го измъчвам, като не доведа до логически завършек минета му и да наблюдавам смъртта на сестра му, беше весело, но за всичко друго Шейд ми е безполезен. Той е проклет. А това значи, че органите му вероятно също са проклети. Трябва ми Рейт.
Ейдолон също можеше да му свърши работа, но Роуг и без това му беше устроил живот, изпълнен с мъчения. Умният и предан доктор всеки месец чинно търпеше от вампирите, които рано или късно щяха да го убият. Освен това Роуг имаше нужда от талантлив хирург, за да осъществи плановете си. И тъй като Шейд беше безполезен, оставаше единствено Рейт. А затова, дявол да го вземе, беше напра- во страхотно, защото точно той, според мнението на Роуг, трябваше да страда най-много от всички.
Бедният малък Рейт, толкова сломен и нещастен, защитаван от глупавите си, нищо неподозиращи братя. Глупаци! Роуг още от самото начало го беше прозрял. По-малкият му брат беше ходеща банка чудесни органи, която Роуг планираше да опустоши и да присвои.
- Ти отново ме подведе.
И той толкова силно изрита дрекавака, че той прелетя през огромния хол и се вряза в средновековната пейка. Когато нещастникът допълзя обратно, Роуг прие облика на Рейт. Преобразяването превърна изсушената, покрита с белези кожа, в гладка и равна.
- Съдейки по всичко, явно трябва да ти напомня как изглежда той, така че гледай.
И Роуг щеше да стане същият красавец, когато свалеше кожата на Рейт и вземеше всичките му органи за себе си.
- Скъпи?
Той се обърна, прославяйки сатаната, че беше успял да измени външността си до идването на Шериен. Демоница- та от рода Батаги никога не беше виждала истинското му лице, а ако всичко се развиеше по план, нямаше да го види никога. Да, той имаше нужда от Рейт, и то колкото се може по-скоро. Рано или късно Шериен щеше да развие имунитет към менталния секс и да разбере, че въпреки спомените за всичките си оргазми, между тях не е имало полов акт.
- Какво има, Шер?
- Разбрах, че в подземието ти се е появил семинус. Може ли да си поиграя с него?
Той едва не се взриви от ревност.
- Дръж се далеч от подземието, лирила. Колко пъти съм те предупреждавал?
Тя нацупи симпатичните си устни и Роуг заскърца със зъби от досада. У него все още имаше безумни пориви на желание, също както преди, но „благодарение“ на загубата на детеродните си органи в огъня на „Бриймстоун“, той не можеше да ги удовлетвори. По-лошо мъчение от това не можеше да има. Да чувстваш възбуда, но да нямаш възможност да се чукаш. Той беше дал на Шейд да го усети, като позволи на Солис да се потруди над члена му. Но съдейки по всичко, кучката беше работила без себеотдаване, защо- то Шейд успя някак да се успокои, без да стъпи на прага между живота и смъртта... Той трябваше да е в агония от много часове, неудовлетворен и почти мъртъв... Тогава Роуг отново щеше да изпрати при него Солис, за да може тя да го доведе до оргазъм, и всичко да започне отначало.
Няколко мига на удоволствие, след което отново няколко часа мъчения. Отново и отново. Ммм, прекрасно!
Но всичко стана на пух и прах, защото Солис правеше толкова лош минет, също както изрязваше и органите на демоните, доведени от упирите. Ето защо му беше необходим Ейдолон. Да намери качествена медицинска помощ, беше също толкова трудно, колкото да си намери добър прислужник.
- Е, добре. - Шериен прехвърли през рамото си кичур дълга сребриста коса. - Тогава ще отида във „Вечност“. Ще се присъединиш ли?