Проклета да е! Негодницата прекрасно знаеше, че той нямаше да отиде в клуб, принадлежащ на вампири. Само от мисълта за това го обливаше студена пот.
- Ще се видим през нощта в покоите ни.
Тя му изпрати въздушна целувка и тръгна.
- Следвай я - заповяда Роуг на слугата, който седеше до горящата камина и гризеше кост. - Не искам пътьом да свърне в подземието.
Шейд с радост щеше да се възползва от възможността да я изчука, докато загубеше съзнание, а после с нейна помощ да се измъкне на свобода.
Трябваше да го убие. Или нареже на парчета. Органите на семинусите на черния пазар бяха безценни.
Но проблемът беше в това, че Роуг не знаеше със сигурност дали проклятието на Шейд - едно от най-изобретател- ните и ужасните - можеше да влияе на функциите на отделните части на тялото му.
Роуг правеше всичко това заради Шериен; за да бъде с любимата си и да може да я удържи в постелята си... Но нямаше как да си пресади органите на брат си и по този начин сам да се превърне в жертва на проклятието.
Да убие Шейд, би било прекалено елементарно. Не, той трябваше да измисли за него нещо, което да е сходно със страданията на Ейдолон. Оставаше само да разбере какво. Роуг беше убил майката на Шейд, но все още не беше разказал за това на брат си. Веселото си го беше запазил за после. А и смъртта на Скалк щеше да го измъчва... Но това не беше недостатъчно.
- С какво се занимава моят брат? Страда ли?
Вероятно не. Шейд винаги беше харесвал камшици и вериги.
Дрекавакът повдигна уродливите си рамене.
- Аз... мисля, че не. Онази самка шифтър го развлича.
Роуг се намръщи.
- Ще е по-добре да не се докосват един друг.
Ако негодникът намереше начин да получи удоволствие...
Я чакай... Ето, това е! Несравнимо мъчение, създадено специално за Шейд. И ако всичко се подредеше както трябва, той не просто щеше да страда до края на живота си...
А щеше да страда вечно.
Глава 5
Сатенени чаршафи. Меки възглавници. Ягоди в шоколад и шампанско. Прекалено декадентско за вкуса на Шейд, който предпочиташе по-малко удобства и повече вериги и кожа, но този разкош подхождаше на Руна. Гладки чаршафи за нежна кожа. Бухнали възглавници за блестящите вълни на дългата и гъста коса. Начинът, по който Руна облизваше от устните му ягодовия сок, го възбуждаше неимоверно.
Някъде в подсъзнанието си Шейд беше наясно, че това е само сън, но не искаше да се събужда. Прекалено приятно му беше да е до нея.
Плъзна се по тялото й и нахлуе вътре. Толкова отдавна не са били заедно; толкова отдавна Шейд не си беше позволявал да се наслади на близостта на жена. Обикновено той просто ги използваше, за да свали сексуалното напрежение.
Беше опасно да си позволява подобни усещания. Ако Руна не го беше заварила с двете жени миналата година, самият той щеше да я разкара. Но не защото тя беше станала прекалено прилепчива, както твърдеше постоянно Шейд. А защото той беше станал прекалено прилепчив. И ако не беше проклятието, вероятно вече щеше да се е изкушил от мисълта да разбере докъде можеха да ги отведат отношенията им. Въпреки че семинусите не свързваха живота си със смъртни. Въпреки че не бяха по вкуса му присъщите на Руна скромност и неопитност.
Нещо в нея го привличаше и му пречеше да я изхвърли от мислите си дори след като я беше оставил на прага на кафенето... Същото това нещо го беше подтикнало да узнае номера на телефона й. И след два дни да й позвъни, за да се срещнат.
- Шейд, толкова скучая по теб - гласът на Руна, по-сладък от мед, се разля по вените му подобно на шампанското, което Шейд облиза от гърба й преди няколко минути. Дока- то тя лежеше пред него по корем така, сякаш беше основното блюдо за вечеря. - Приеми ме.
Той рязко вдигна глава. Очите й светеха от любов и желание и Шейд разбра, че тя говори сериозно. Руна искаше да се обвърже. Искаше да стане негова половинка и да му помогне да премине през прераждането; тя щеше да попречи на самотата му, като се погрижи животът му да не се преобърне с краката нагоре.
Дясната страна на лицето му започна да пулсира - родовите му знаци се опитваха да избият на повърхността и да му съобщят, че той беше преживял с ‘генезиса. До момента, в който щеше да придобие способност да се преобразява в други видове демони имаше още време: седмици, дни, а може би часове... След което щеше да забрави живота си и да посвети цялото си съществувание в безсмислена надпревара по оплождане на жени.
Обвързването щеше да спре безумието... в прекия смисъл на думата. Обикновено мъжките индивиди от неговия вид след прераждането си полудяваха и Роуг беше идеалният пример за това. Обвързаните семинуси имаха по-голям късмет: те оставаха с недокоснат разум. И въпреки че - да - можеха да се преобразяват в демони от друг вид, да правят секс бяха способни единствено с половинките си.