- Нека да предположим на шега, че успеем да оцелеем. Как ще ми повлияе това обвързване? А на нас?
Шейд се изправи и започна да ходи насам-натам... Не беше възможно да не се загледа в тялото му, толкова красиво при това движение.
- Ами... Първо - принудителна вярност. На нито един от нас няма да му се иска да прави секс настрани. Ако опита, болката ще го повали. А на мен просто няма да ми стане. Всеки от нас ще усеща възбудата на другия, колкото и далеч да се намираме. Ще усещаме емоциите си. И точно сега аз съм преизпълнен с гнева ти.
- Не се съмнявай - и Руна му хвърли изпепеляващ поглед. - Всичко това звучи прекалено пършиво. Защо някой ще се съгласи на подобно нещо? Помисли сам. Да, това съществено ще ти облекчи живота, но защо на една обикновена жена трябва да й пука?
- Не обикновена жена. Кръвта ни е токсична за смъртните и затова не се обвързваме с тях.
- Страхотно! Тогава женските. Защо една самка би встъпила с вас в такъв съюз?
- Знаеш ли, дори демоните понякога се влюбват - отряза я Шейд. - Всяка би искала любимият й мъж да не полудее и да не започне да чука всичко живо, което се движи. - Той вдиша дълбоко и продължи по-спокойно. - Някои така си удължават живота. Слабите получават защитник. Има много причини, поради които една самка би поискала да се обвърже със семинус.
- А защо да го иска един шифтър?
-Умопомрачителни оргазми.
Руна невярващо се вгледа в него
- И само толкова? Страхотен секс? Ще бъда принудена да прекарам с теб остатъка от живота си, а всичко, което ще получа от теб, е само страхотен секс?
- Много повече от страхотен - добави Шейд леко раздразнен.
Руна започна да събира дрехите си, разхвърляни по пода.
- Направо чудесно!
Тя нямаше предвид разкъсаните си бикини.
- Принцесо, аз също не съм щастлив от случилото се.
Руна едва успя да сподави желанието си да се озъби. Той нямаше никаква вина за тази ситуация.
- Какво му има на твоя брат? Защо е толкова...
- Безумен?
- Да, подходяща дума.
- Той винаги си е бил малко луд. Роден е в семейството на нитули - демони от жестоката раса на роботърговците. Но когато премина през с‘генезиса, изгуби и последните остатъци от разума си.
Руна започна да навлича дънките си, но изглежда в един момент от устните й се отрони ръмжене, защото Шейд изведнъж я огледа с нескрит интерес.
- Ти си на границата, нали?
В отговор мускулите й се напрегнаха почти до болка така, сякаш се опитаха да се отделят от костите.
- Почти пълнолуние е.
- Проклятие!
- Аха. Веднага щом се превърна във варг, ще ме разфасо- ват.
Шейд бавно поклати глава и започна да си играе с обеца на ухото си.
- Не мисля. Роуг не току-така е решил да ни свърже.
- Значи ли това, че няма да ме убие?
Шейд пресрещна погледа й и тихо каза:
- 0, той непременно ще те убие, но не сега. Мисля, че е планирал нещо много по-страшно.
Доктор Джемела Андри стоеше насред терапевтичното отделение на ЦПБ и не сваляше очи от Рейт, който се мяташе из помещението. Ейдолон и Кайнан се опитваха да го успокоят и напразните им опити буквално й късаха сърцето. Рейт беше в това състояние от няколко часа. Дори дрехите му бяха пострадали от този стрес - тениската му беше разкъсана на врата, защото демонът постоянно я дърпаше настрани така, сякаш го душеше. Джем си помисли че ако Рейт продължаваше толкова интензивно да се движи, грайферите на подметките на тежките му боти щяха напълно да се изтрият.
Заровил две ръце в косата си, той спря и опря гръб в мръ- сносивата стена, покрита с изписани с кръв заклинания - защита от преднамерено насилие в сградата на болницата. Разбира се, тази защита не се разпростираше върху братята семинуси.
- Все още не съм го открил. Проклятие! Не мога да го намеря!
Ейдолон, седнал срещу Джем, вдигна очи, в които беше застинало пораженско изражение. Автомобилът на Бърза помощ, с който бяха тръгнали Скалк и Шейд, беше открит. Но само той. От двамата нямаше никаква следа. Болницата работеше в режим на извънредно положение.
- Изобщо ли не го усещаш?
Рейт погледна към тавана, който беше в същия тъмен цвят като стените.
- Понякога нещо се промъква, когато го боли, но усещанията са мимолетни. Някой му е наложило скриващо заклинание...
- Упирите са, нали? - Кайнан озвучи това, за което си мислеха всички и джем рязко си пое въздух.
- Не! - Рейт се втурна през стаята и блъсна Кай в стената, която започна да пулсира заради заплаха от насилие. Демонът притискаше с ръка гърлото му там, където се виждаха белезите, вървящи от челюстта към ключицата. - Не говори така. Дори не мисли за това.