Кайнан изобщо не реагира, ако не се смяташе напрегнатият му поглед право в очите на Рейт. Той беше прав и всички го знаеха. Тази сутрин им бяха докарали демон они. Упи- рите бяха изрязали езика и трите му очи, така че причина за вълнение имаше.
- Рейт, пусни го - изрече с успокояващ глас Ейдолон. - И се концентрирай върху Шейд.
След няколко мъчително дълги туптения на сърцето Рейт отблъсна Кайнан.
- Трябва да се махна оттук.
Ейдолон се изправи и намести стетоскопа си, готов да се смъкне от врата му.
- Рейт... - Предупреждението в гласа му беше подобно на остър скалпел.
- Само не лекции, братле.
И той се втурна навън. Ейд изруга и го последва, като остави Джем насаме с Кайнан.
- На този демон определено му има нещо - промърмори Кай, докато си разтриваше гърлото и вадеше от хладилника бутилка „Ред Бул“. Джем не успя да отмести поглед от стегнатите му задни части, опънали униформения панталон, ко- гато той се наведе.
- Мисля, че всички не сме добре - уморено отвърна тя.
- Всички ли? Или само демоните? - Кай отвори кутийката, без да отмества внимателния поглед на сините си очи от нейните. Дишането на Джем веднага се учести. - Такива като теб.
Намекът му едва не я свали на земята. Преди Кайнан живееше, за да убива демони и имаше хиляди причини, за да ги ненавижда. А сега работеше рамо до рамо с тях, общуваше с тях и дори ги лекуваше. Но все още отказваше да види в Джем нещо повече, освен демон. Той изобщо не забелязваше страданието й по него.
Но трябваше да признае, че раните, нанесени му от предателството на жена му, все още бяха отворени. А Джем толкова отчаяно искаше да ги излекува, макар и заради себе си.
Тя обичаше Кайнан Морган от години.
И за нея нямаше значение, че той отдавна не беше онзи мъж, в когото някога се беше влюбила. Всъщност демони- ческата й същност се радваше, че той беше изгубил своята безупречност. И своето лустро. Но човешката част в нея мечтаеше той отново да се превърне в цялостна личност.
- Джем? - Ръката на Кайнан се отпусна рязко върху рамото й и я изтръгна от размишленията, дарявайки й успокояваща топлина.
Боже, колко беше... сексуален. Проблясваща тъмна коса, сини очи, загоряла кожа. И тяло на атлет, създадено за маратон - както в леглото, така и извън него.
- Ей, Джем!
Тя примигна.
- Извини ме, замислих се.
- Всички преживяваме за Шейд и Скалк.
- И ти ли? Наистина? - Въпросите й прозвучаха по-рязко, отколкото искаше и затова зададе следващия с много по- спокоен тон: - Ти наистина ли се притесняваш за тях?
- Смяташ, че не ми пука, защото са демони?
- Мина ми през ума такава мисъл.
- Познавал съм хора, много по-гнусни от тях.
Отговорът даваше надежда, която започна да я затопля някъде в областта на корема.
- А ти би ли могъл... е, някога де... да свържеш живота си с демон? - Въпросът се отрони от устните й, преди тя да успее да си прехапе езика и да го спре.
Раната, която беше получил Кай, докато служеше на Чичо Сам, бе повредила гласните му струни и гласът му беше станал груб и дрезгав. Но сега прозвуча дори още по-грубо:
- За какво говорим? За секс ли?
Устата на Джем пресъхна от обхваналите я вълнение и желание.
-Аз... не зная. Просто... е, би ли могъл?
Той прокара пръст по брадичката й - най-интимното му докосване за цялото време на познанството им.
- Никога!
След което излезе от стаята, но беше принуден да спре зад вратата. Сърцето му туптеше неистово, дишането му беше накъсано. Струваше му се, че тъмните стени на болницата се свиваха около него и дори му се наложи да се подпре на една от тях, за да не рухне - толкова силно му се виеше свят.
Що за дяволщина беше това? През всичките години на познанството им Джем винаги се беше държала дружелюбно.
Нищо повече. А сега изведнъж го беше пожелала...
Пожелала ли? От къде на къде? Той отдавна се беше превърнал в развален товар и първокласен неудачник. Дори без да се споменава фактът, че през последните единадесет месеца либидото му беше толкова мъртво, също колкото и бившата му жена.
Но когато стоеше до Джем, тялото му внезапно се беше върнало към живот. Сякаш го бяха реанимирали с дефибри- латор.
Тя беше демон.
- Наполовина - промърмори си той под нос.
Но дори и наполовина демон, пак беше зле.
Господи! Стои си той тук, спори сам със себе си, а пан- талонътму дори не скрива явния му признак на възбуда. И защо? Той току-що беше заявил ясно, че никога няма да се забърка с демон дори заради нищо незначещ секс... Защото той не гледаше на секса като на нещо несериозно.