Боже, братята инкуби щяха да умрат от смях, ако разберяха. Той винаги беше смятал правенето на любов за нещо особено; нещо, което свързва двама души, които се обичат. Не, той не осъждаше онези, които не смятаха така. Самият той беше син на проститутка, оттеглила се от занаята, и богат, но женен баща, който й беше заплатил достатъчно кръгла сума, за да си мълчи. В детството си беше видял много - и добро, и лошо, а и в армията се беше нагледал на какво ли не. Понякога хората вършеха много странни неща в стресови ситуации, когато им беше лошо, или просто заради недостатъчно възпитание.
Затова той не осъждаше и не правеше прибързани изводи.
Може би просто не беше разбрал? Може би тя нямаше предвид секс..., е, в крайна сметка поне не секс с него...
А вероятно е шибан идиот, защото прекрасно разбра за какво ставаше дума. Да, и пенисът му също беше наясно с темата на разговора им.
Макар това да не е от значение. Между него и Джем не можеше да съществува нищо, колкото и сексуално да изглеждаше тя... С тази нейна кожена минипола и чорапи тя имаше вид, който беше невероятно възбуждащ.
По дяволите! Беше затънал до шия, и то яко. И не знаеше как да се измъкне.
Глава 6
Шейд мереше килията, докато обмисляше план за бягство. Той следеше за стражите, които идваха и си отиваха, като се опитваше да определи техния пол и видова принадлежност. Най-добрият начин да избяга, беше да съблазни някоя женска, но засега успя да види само две - самката на дявола, която по-рано го беше довела в килията, и още една -тази, която им носеше храна.
Руна беше заспала. Той се отпусна до нея и опря гръб в стената, замислен за Роуг с надежда, да си спомни нещо, което би обяснило защо ги обвинява - него и братята му - за случилото се в „Бриймстоун“.
Тихото дишане на Руна го успокояваше и Шейд си спомни последния път, когато видя Роуг жив.
Първото повикване за този ден беше приключило, без да им се наложи да помагат на пациент. Когато със Скалк стигнаха до пресечката, където бяха ранили Разкъсвача на души, той вече беше издъхнал и беше оставил след себе си само тънък, мазен слой върху асфалта. Когато се връщаха, Шейд сви към изоставения подземен паркинг, който се спускаше няколко етажа по-надолу под улиците на Ню Йорк. Тук, дълбоко под земята, като светещ маяк за демоните, но невидима за смъртните, се появи проблясващата врата на гаража. Шейд натисна копчето на таблото и тя се отвори. Вратата пропусна автомобила на Бърза помощ и те влязоха на огромния болничен паркинг.
Щом автомобилът спря на обозначеното място, Шейд се запъти към стаята за отдих. Ейдолон и Рейт спореха най- вероятно по някакъв глупав повод, а Роуг подпираше стената и гледаше към Солис - мед сестрата вампир - която се беше навела и изучаваше съдържанието на хладилника.
- Шейд - подхвърли Роуг с ирландски акцент - опитвам се да уговоря братята ни да отскочим заедно до „Брийм- стоун но те отказват. Както винаги.
- Защо тогава изобщо се опитваш? Никой не иска да ходи там. - Дори на Рейт му стигаше акъла да се държи по- далеч от барове, пълни с похотливи демони.
Макар от известно време на Роуг да не му пукаше за последствията, той се беше превърнал в роб на инстинктите и либидото си. Дори сега, когато наблюдаваше Солис, ароматът на възбудата му се отделяше от него на вълни. Облизвайки устни, той се приближи до нея и я притисна към себе си. После я завъртя с лице към стената и отново я притисна.
Ейдолон се изкашля:
- Никакъв секс в стаята за почивка. Знаеш правилата.
Роуг продължи да гали Солис, сякаш не беше чул нищо, и Шейд се приготви за битка. Ейд направи крачка към двойката и това беше достатъчно, за да отстъпи Роуг.
- Ейд, такъв си смотаняк!
- Ще дойда в бара, когато смяната ми приключи — из- мърка Солис и Роуг се усмихна.
- Аха! И ще си поиграем на „ да пошляпам похотливата сестричка “. - Той обхвана със зъби меката част на ухото й и стисна, преди да я пусне. Солис се олюля под действието на феромоните му, а Роуг се насочи към вратата. Голяма част от женските демони се стараеха да избягват семинусите след прераждането им, но вампирите не бяха способни на зачатие - ако не се броеше случая с майката на Рейт — и не се спираха от нищо.
- Идиот - изсумтя Шейд, когато вратата зад Роуг се затвори. — Един ден сам ще си изкопае гроба.
Рейт се изправи. Очите му злобно проблясваха.
- Няма нищо лошо да си помечтаеш.
- Шейд?
Той примига и се откъсна от спомените си за деня, в който беше убит Роуг. Явно беше успял да задреме, но определено предпочиташе съня пред реалността.