Повдигна очи към Руна, която го гледаше от горе на долу, и сърцето му се разтуптя по-силно. Когато се влюбеше в нея - а за него това беше само въпрос на време - в сравнение с последствията от тази емоционална слабост дори мъчителната му смърт щеше да му се стори незначителна.
Шейд никога не беше изпитвал страх, но проклятието, наложено му от разгневения магьосник преди осемдесет години, го плашеше. И ако не внимава, Руна щеше да го отведе до гибелта му. Защото дори сега тялото му жадуваше да я овладее - отново и отново, докато тя, подобно на наркоманка, не се пристрастеше към секса с него. А това щеше да стане точно така. Със всеки оргазъм семето му щеше да я пристрастява все по-силно и по-силно. Този химическият процес щеше да доведе до още по-силни и продължителни оргазми, а високото ниво на ендорфините в кръвта й щеше да се задържа с часове. Или казано с други думи, тя щеше да започне да го желае така, както той нея.
Само ако не се беше поддал на чара на онази жена - красивата актриса - която се беше сдобила с известност благодарение на леглото. Изглежда, грубият секс с Шейд с нея беше нещо като изкупление на греховете й и ако той не беше убил съпруга й, който ги беше заварил... Но мъжът видя жена си завързана от нейния гол любовник. И ако този мъж не беше магьосник, който в последните минути от живота си успя да наложи проклятието върху Шейд...
Призовавам те, служителю на Злото, демон на възмездието, призовавам те, Ариох, даряващ отмъщение и отнемащ животи.
Повелявам ти, свържи този демон със Злосърдието, като го обречеш на живот, изпълнен с неутолима жажда и глад, безкрайна болка и желание, които да не могат да бъдат удовлетворени.
Да не познае той любов и да се потопи в тъмата па Злосърдието.
Ела. Ела. И изпълни волята ми.
Дори сега, осемдесет години по-късно, думите на магьосника прозвучаха в паметта му толкова ясно, както когато се бяха отронили от окървавените му устни.
Руна го потупа по скулата с прохладните си пръсти.
- Ей, събуди ли се?
Той отблъсна ръката й, като внимаваше да не направи някоя глупост - например, да я придърпа под себе си. Но от вниманието му не се изплъзна факта, че върху ръката й и досега не се беше появил символът на връзката им.
- Какво има?
- Някой идва.
- Е, най-накрая... - Изтръгнат от мислите си, той се изправи на крака и се притисна към студената каменна стена. Стъпките се приближиха - леки, едва доловими. И без съмнение - женски.
Какъв дяволски късмет!
Той се плъзна към тъмния ъгъл до вратата и подаде знак на Руна, която обви веригата около врата си и легна на пода, както се бяха уговорили.
Чудесно й се получи да изобрази мъртвец.
Шейд възнамеряваше със същия талант да се преобрази в невидим.
Озовал се в по-тъмната част, той трепна и клетките му започнаха да се настройват и да тъмнеят, така че съвсем скоро дори самият той нямаше да може да различи собствените си ръце. Благодарение на способностите на демоните амбър да се сливат със сенките, сега той можеше да бъде открит от много малко демони.
Дочуха се и други стъпки - къде-къде по-гръмки и по- тежки. Имаше и още някого.
Вдишвайки бавно и спокойно, Шейд се опита да успокои туптенето на сърцето си. Той изчакваше, надявайки се, че този, който идва насам, няма да успее да чуе туптенето на сърцето му или шума от движението на кръвта. А най-опасни за този план бяха вампирите, разбира се.
- Господарят ви каза да не идвате тук! - В хрипливия мъжки шепот се долови отчаяние.
- Искам да видя семинуса - пропя женски глас. - Ние с Роуг все още не сме свързани и аз мога да правя, каквото си искам. Той не знае за завръщането ми от „Вечност“ и аз имам време да си поиграя.
През отвора на вратата Шейд усети аромата на желанието й, но за пръв път от осемдесет години то не предизвика у него ни най-малък отклик.
После плъзна поглед към Руна и членът му заинтересовано трепна. Дявол да я вземе тази връзка!
Жената погледна в килията през решетките. Бледата, почти прозрачна кожа, теменуженият цвят на очите и заострените уши издаваха принадлежността й към пещерните вещици. Нима Роуг все пак си беше намерил половинка?
- Няма го. Кой го е пуснал? - и тя разтресе вратата. - Той е убил варга.
- Не го прави! - възкликна мъжът. - Не!
Металната ключалка прещрака. Вратата се отвори и жената прекрачи вътре, гледайки през Шейд. Той задържа дъха си и се опита да успокои сърцето си, на пръв поглед неуспешно. След един дълъг миг вещицата се обърна.
И щом направи крачка към Руна, Шейд атакува. Той обхвана с ръце главата й, но в последния момент се спря, преди да й счупи врата. Въпреки че би трябвало да го направи, той си спомни какво беше казала тя за Роуг - изглежда, брат му беше влюбен в нея.