- Близо е.
Шейд спря толкова рязко, че тя почти се блъсна в него.
- Кой? Роуг ли?
Но тя кимна към хоризонта, където през мъглата все още можеха да се видят последните лъчи на залязващото слънце
- Нощта. Пълнолунието. Преобразявам се.
- Къде отиваш, когато ти се налага да го преживееш?
- Каква значение има това сега? Ние сме на хиляди мили от Щатите.
- Мога да ни пренеса навсякъде за броени минути. И така, къде?
Тя имаше удобна клетка в тайния военен комплекс под Вашингтон. В базата умело бяха използвали петоъгълните и шестоъгълните постройки. Въпреки погрешното мнение, че в масонските знаци преобладава сатанинската природа, пентаграмите и другите подобни символи охраняваха мястото от злото и усилваха защитната магия.
Но тя нямаше как да разкаже за това на Шейд. Или да го заведе там. Цивилни лица не допускаха. А допуснатите демони бяха само пленени и вързани, като част от програмата на Подразделение Хикс, или... мъртви.
- Моят дом в Ню Йорк. Там в мазето имам всичко необходимо.
Всъщност тя не беше стъпвала там от няколко месеца, защото беше прекалено заета да сътрудничи с военните. И защото искаше да се разсее. Кой би си помислил, че шифтърите бяха толкова много? По-голяма част от времето си прекарваше в горещите точки, като се връщаше в окръг Колумбия единствено по пълнолуние. Руна обичаше пътешествията. Харесваше й да проследява себеподобните си. На много от тях поставяха предаватели и ги пускаха. Военните явно смятаха, че това може да играе важна роля в битката между смъртни, демони и шифтъри. А властимащите искаха шифтърите да се сражават на страната на смъртните.
Шейд поклати глава, докато продължаваше внимателно да изучава околността. Мускулестото му голо тяло вибрираше от едва сдържана сила, а ясните символи на родовия му знак му придаваха хищен и варварски вид. Той чудесно се вписваше в това диво място. Липсваше му само мечът и Шейд би се превърнал в древен войн, роден само за две неща - битки и секс. Руна започна да трепери, когато си представи победната му битка. И как след нея я обладава.
- Роуг може да знае коя си - възрази Шейд. - И аз не искам упирите отново да те заловят.
Сърцето й лудо се разтуптя от ужас. А може би странното напрежение беше свързано с това, че шифтърът в нея се мъчеше да се измъкне на свобода?
- Трябва да направим нещо. Ако се преобразя...
Тя замълча. Нямаше желание да изкаже на глас какви проблеми можеха да възникнат, ако се превърнеше в кръвожадна твар с течащи лиги. Руна вероятно щеше да убие Шейд, а после да се втурне в търсене на други жертви.
- Зная - Шейд погледна нагоре така, сякаш искаше да завие. Това чувство й беше толкова познато.
- Какво правиш?
- Търся Хароугейт. Роуг вероятно е обзавел тайното си убежище не много далеч от един от порталите.
Хароугейт. Системата за придвижване на демоните. Военните от години се опитваха да изяснят действието й.
- Да, насам - и той се втурна натам, откъдето бяха дошли.
- Ааа...
- Всичко ще бъде наред. Трябва само да се доберем до вратата и ще се пренесем при мен.
И двамата се втурнаха между дърветата. Шейд се движеше подобно на хищна котка - въплъщение на грацията и силата - и ако болният крак го безпокоеше, не го показваше по никакъв начин. Нейните собствени стъпки ставаха все по- тежки, защото тялото й се готвеше за трансформирането. Част от нея искаше да се предаде във властта на животинската си същност, а това беше най-опасното за всички шифтъри.
Един път в месеца й се налагаше да се бори с желанието си да преотстъпи себе си на звяра; на свободата да убива всичко, което поиска, единствено и само заради удоволствието. Да, заради копелето, което я беше нападнало и почти убило, самата тя се беше превърнала в чудовище.
А благодарение на Шейд щеше да го помни много дълго.
- Почти сме там.
Руна замръзна, вглеждайки се в проблясващото пространство между огромните камъни и рушащата се отвесна стена. Тя беше виждала и преди подобни завеси от светлина, но винаги ги беше приписвала на зрителна измама.
Вратата се намираше само на няколко метра пред тях, но нещо не беше наред. Наоколо изведнъж стана неестествено тихо; толкова тихо, сякаш някаква зла сила беше успяла да подчини дори вятъра.
Вероятно Шейд също го усети, защото и двамата останаха неподвижни, докато той напрегнато изучаваше вратата с поглед така, сякаш се опитваше да опипа всеки сантиметър от нея.
- Охраняват я - прошепна той.
-Кой?
- Не зная.
Свръхчувствителните й уши доловиха тропота на множество крака и Руна разбра, че времето им изтича.