- Ще се наложи да рискуваме. Лошите момчета са в посока осем часа.
Двамата отново се втурнаха към вратата, но точно пред тях, сякаш изпод земята, изскочи нещо неясно и размито, което ги накара да спрат на няколко крачки от входа. Белите облаци на мъглата се уплътниха и бавно приеха формата на звяр, висок над три метра, с широко отворени челюсти и зъби на акула. На мястото на очите му сияеха червени отвори. Съществото сякаш нямаше крака, но дължината на ноктите на предните му лапи напълно ги компенсираше. Руна нямаше представа що за звяр беше това, но от него се носеше миризмата на изпражнения и развалена риба. Чудовището беше страховито.
- Това не е добре - прошепна Шейд.
- Боже, ама ти направо преувеличаваш! - саркастично подхвърли тя.
От храстите зад гърба им тичешком се появиха трима стражи. Шейд се хвърли срещу тях и свали единия дарке- тот, а вещицата, която се появи веднага след тях, се нахвърли върху Руна. Лицето й се превърна в ужасяваща, изкривена от злоба маска, пълна с остри зъби и раздвоен език. Руна беше тренирала заедно с военните и въпреки че не можеше да се похвали с нивото на обучение на специалните части, тя все пак можеше да се защити. Повече или по-малко.
В случая обаче - по-малко.
Светът се завъртя и двете се затъркаляха по склона, до- като не ги спря каменната стена, в която се блъснаха. Руна изохка и с размах стовари юмрука си в лицето на вещицата. Кокалчетата на пръстите й болезнено се одраха о зъбите й и тя шумно вдиша.
- Това болеше - тежко изрече Руна. Успя да прехвърли крак през гърба на вещицата и да я преметне през глава. Ръмженето спря, когато Руна отново я удари по лицето.
Изненадана, пещерната вещица се отпусна за момент и Руна допълзя до дебела, суха пръчка. Отвратителното хрущене на нещо твърдо, срещнало мека плът, и последвалата гръмка ругатня на Шейд, помогнаха на Руна да си поеме дъх. Тя скочи на крака и замахна с клона така, сякаш замахваше със стик за голф.
- Руна! Не я убивай!
Но беше прекалено късно. Чу се глухият удар на дървото о черепа на вещицата и тя се свлече на земята.
Руна едва ли щеше да започне да рони сълзи над тази твар, но за всеки случай реши да провери за наличие на пулс. Нямаше. Защо вещицата беше нужна на Шейд жива? Тя изтри изцапаните си с кръв ръце в дънките и погледна към него. Той беше изцяло погълнат от битката и Руна се затича към хълма. На върха му откри два мъртви демона, а Шейд тъкмо приключваше с последния. Мъгливото същество зад гърба му летеше насам-натам, сякаш не искаше или не можеше да ги нападне.
Начинът, по който се сражаваше Шейд - стегнатите мускули и подобните на татуировка символи, въртящи се като торнадо - поразяваше. И така трябваше да бъде - той беше създаден за битки. За битки, опасности и неприятности - и всичко това окомплектовано в едно. Шейд изрита даркетота в гърба. Демонът падна на земята и той, без да губи време, се обърна към Руна:
- Вещицата мъртва ли е? - Тя кимна, но от вида на мрачното му лице я обзе лошо предчувствие. - Проклятие! Готова ли си!
- За какво?
Той я хвана за ръката.
- Ще се наложи да тичаме. Към вратата е вързан духът на химера. Мъжки е, така че не мога да го съблазня.
Тя се втренчи в чудовището, което се опитваше да се добере до тях, но всеки път се отдръпваше назад така, сякаш го дърпаше невидима ръка.
- Не ми ли обясняваше, че сега, когато сме свързани, си аут от редицата на съблазнителите?
- Аз не мога да стигна до края с друга жена, но демони- ческите ми сили все още са при мен.
- Демонически сили? - Сигурно се шегуваше!
- Моите изчукай - се- с- мен -феромони.
Е, в това беше склонна да повярва.
- Защо духът на химера е прикован към Хароугейт? Всичките врати ли се охраняват?
- Не. Това е работа на Роуг. За да не могат пленниците му да избягат, а враговете - да го открият - обясни той и я стисна за ръката. - Как си?
Тя знаеше за какво я пита и думите му сякаш напомниха на животното в нея, че е време да се трансформира. Костите й започнаха да пропукват и това отекна с мъчителна болка в цялото й тяло.
- Трябва да побързаме - изохка тя. - Но как?
- Ще се наложи да тичаме направо.
От мъглата се дочуха викове. Времето им изтичаше. Нейното - също. Дори самата мисъл да се хвърли в лапите на едно от най-ужасяващите чудовища, които беше виждала досега, й се струваше глупава, но ако искаше да живее, трябваше да се довери на Шейд.
- Както кажеш - въздъхна тя.
Той само повдигна вежда и двамата се втурнаха към портала. Шейд протегна ръка напред така, сякаш искаше да отблъсне безтелесната твар от пътя им, и симолите му започнаха да светят. Двамата налетяха върху демона и Руна се почувства така, сякаш в тялото й се забиха хиляди жила. Тя с труд сподави желанието си да закрещи от болка и ужас. Очите й започнаха да сълзят. Тя се спъна, но Шейд я хвана и я притисна към себе си.