Духът на химерата пискливо изрева. Двамата изведнъж се озоваха зад гърба му и Шейд издърпа Руна след себе си в Хароугейт. Заобиколи ги непрогледна тъмнина, разкъсвана за кратко от проблясващите символи и карти, гравирани в обсидиановата повърхност на обкръжаващите ги стени.
Вълните от болка все още се разбиваха в тялото й. Мускулите й се съкращаваха и тялото й започваше да се трансформира. „По-бързо, Шейд!“
- Какво стана с демона? - Гласът й прозвуча хрипливо и гърлено - знак, че трансформацията е близо.
- Използвах дара си, за да приготвя омлет от вътрешностите му. Не го убих, но го зашеметих достатъчно, за да можем да се промъкнем зад него. - Той я погледна с крайче- ца на окото си. - Ей, изчакай още малко. Седни. Отпусни се.
О, ама, че умник! Трябваше да помни да го ухапе колкото се може по-болезнено, когато преобразяването приключи.
Той докосваше с пръст някакви изображения. Секунда по- късно вратата се отвори и двамата с Шейд стъпиха в горещия и влажен въздух на джунглата. Усещането, че още малко и ще се пръсне, изведнъж изчезна. Кожата й все още потръпваше от близостта на пълнолунието, но желанието й да се трансформира в момента го нямаше. А най-хубавото беше, че всичките й части си бяха по местата.
- Хм... къде сме? - обкръжаваше ги какафония от звуци; пеене на птици, жужене на насекоми и някакви странни викове, които се носеха от върховете на дърветата.
- В Коста Рика.
- В Централна Америка?
- А ти знаеш ли друга Коста Рика?
Умник! Раздалото се съвсем наблизо съскане я накара да потрепери. Боже, това място ще й докара инфаркт! Сега се налагаше да се тревожи за отровни змии и гладни ягуари.
- А тези демони няма ли да се опитат да ни последват?
Шейд поклати глава и се скри зад храстите отпред.
Тя побърза да го настигне.
- А Роуг?
Шейд спря. Тъмните му очи внимателно изучаваха обкръжаващата ги джунгла.
- За да се проследи някого през Хароугейт, трябва да бъде надушен. Ще имат нужда от хрътка от Ада.
- Ясно! А защо се пренесохме точно тук?
- Защото така ще разполагаш е още няколко часа. Освен това - добави той - тук е моят втори дом. А Роуг не знае за него.
Тя изненадано вдиша.
- Никога не си ми казвал, че имаш още един дом.
- Не водя тук смъртни.
Много мило! Тя веднага си представи как Шейд води в тези влажни джунгли партньорките си - демони - за да се чукат като животни. И изведнъж си припомни всички причини, поради които го ненавиждаше. Гневът отново я обхвана, а той, заедно е възбудата, предизвикана от наближаващото пълнолуние, я правеха особено язвителна.
- Може би не трябваше да ме водиш тук - изрече тя.
- Имаш ли по-добра идея?
- Ти си свободен да правиш, каквото си искаш. Аз ще отида при брат си, докато цялата тази история с Роуг приключи.
Думите й явно не му се понравиха.
-Това не подлежи на обсъждане. Ти оставаш с мен.
- Надявай се! - Тя кръстоса ръце пред гърдите си и се опита да не обръща внимание на капката пот, която се стече по гърба й. От напрежението влажният въздух сякаш се сгъсти още повече. - Аз вече не съм онази наивна и безхарактерна глупачка, каквато бях по времето, когато се срещахме с теб.
- Повече ми харесваше безхарактерна - измърмори той.
- Аха! И на мен тогава ти ми харесваше повече!
- Дявол да го вземе, Руна! Тази история с Роуг няма да приключи от само себе си. Ти уби неговата любима. Той няма да спре пред нищо, докато не се добере до теб. А когато се озовеш в ръцете му... - Шейд стисна юмруци и звучно преглътна, но въображението му продължи да рисува всевъзможните картини на ужас, които премълча... Руна уплашено се обърна към Хароугейт. Проблясващата арка се виждаше между скалите; същата като онази, в която бяха влезли в Ирландия. С тази разлика, че до тази нямаше злобен страж демон.
- Защо не ги усещам? - попита тя по-скоро от желание да се отвлече от мислите, какво може да й стори Роуг, откол- кото от любопитство.
- У новосъздадените шифтъри все още има прекадено много от смъртните. С времето човечността ти ще отслабне и инстинктите ти на звяр ще се обострят.
- И колко време ще е нужно за това? Мина почти година.
Той присви рамене.
- При нас в болницата работи варг парамедик, който може да усеща вратата и е на около сто години. Преобразя- ването му е започнало, когато е бил на двайсет.
Руна погледна раздразнено към Шейд.
- О, това много успокоява!
- Да вървим! - Той я хвана за ръката; тази, която Руна беше одрала о зъбите на пещерната вещица, и това я накара да се намръщи от божа. - Ти си ранена? - и Шейд поднесе пръстите й към лицето си така, че се наложи тя да се прибли-