- Нищо страшно.
Той не й обърна внимание, а леко прокара палец по зачервената кожа. Вятърът зашумя в клоните на дърветата и Руна изведнъж го усети; него - главозамайваща смес от аромати на земя, пот, битка и секс. Гърдите му бяха покрити с мръсотия и кръв, върху скулата му тъмнееше синьо петно, но това само го правеше още по-красив. Тя се ненавиждаше за реакциите, които Шейд беше събудил у нея като я защити. Ненавиждаше и него. Но не можеше да отмести очи. По същия начин, по който не можеше да застави сърцето си да спре да тупти.
- Пусни - почти изръмжа тя в опит да се измъкне, но погледът и успокояващото му поглаждане на палеца по наранените й кокалчета сякаш я хипнотизира. Когато дланта й започна да потръпва, тя ахна: - Какво правиш?
- Ускорявам процеса на зарастване на кожата. Аз не мога да те излекувам веднага, както прави Ейдолон, но мога да стимулирам природната ти способност към регенерация. - Гласът му звучеше дрезгаво, навявайки й спомени за това как шепнеше до ухото й всякакви неприлични думи, докато беше в нея.
Изглежда, че Шейд си спомни за същото, защото изруга и я пусна.
- Да вървим! - каза той и се обърна, без да добави нищо повече.
Разстроена от променливото си отношение към семинуса и от непредсказуемото му поведение, Руна остана неподвижна, загледана в гърба му. Идеята да се възползва сама от Хароугейт, беше изключително примамлива.
- Няма да успееш да я задействаш - дочу тя гласа му. Дяволите да го вземат, ама той какво? Мислите ли й четеше?
Шейд ловко и уверено вървеше по обраслата пътека. Листата го драскаха, клоните се опитваха да се впият в голата му кожа, но той сякаш не го забелязваше.
Руна не знаеше от колко време вървяха, но беше сигурна, че измина повече от час, преди Шейд да забави крачка. Шумът на водопада долетя до нея едновременно с облака от комари.
- Боже, имам нужда от душ - удари се тя по врата и уби един. - Как можеш да живееш тук?
- Тукашната флора и фауна не ме безпокоят и издържам на почти всички температури.
Руна си спомни, че когато беше останал гол в студеното подземие, не беше потръпнал нито веднъж. Докато тя през цялото време си мислеше, че ще се вкочани от студ.
Обраслите с мъх дървета и гъсти храсти започнаха да редеят и тя едва тогава забеляза поляната. В единия й карай се извисяваше скала, от чиито връх се стичаше огромен водопад, а блестящите капки вода се разпръскваха във въздуха с цвета на дъгата, подобно на Рай насред Ада.
— Нека позная: входът на пещерата ти е под водопада. - Ама, че банално!
Той премълча и продължи напред. Тя послушно го последва, като се опитваше едновременно да прогони с ръка рояка от комари и да се предпази от клоните, които се вплитаха в тениската и косата й. Двамата заобиколиха скалата и огромния камък и пътеката рязко тръгна нагоре. Наложи се да вървят десетина метра из гората, преди да спрат пред гъсталак от храсти и лиани.
Шейд пъхна ръка в най-гъстата част и се позабави малко, преди да се чуе прищракване и част от скалата се отмести настрани. Откри се тесен проход.
- Кой е построил това?
- Демони изпълнители.
Да, не всеки ден можещ да чуеш това.
Озоваха се в прохладна пещера. От специалните устройства, вградени в полирания бял камък на тавана, се лееше мека светлина.
- Водопадът захранва това място с енергия - каза Шейд, изпреварил въпроса й.
Скалата зад гърбовете им се плъзна обратно, но Руна почти не й обърна внимание, прекалено очарована от дома на Шейд.
Тук беше просторно и учудващо свежо. За да направят пещерата удобна за живеене, строителите се бяха възползвали от природните ресурси - каменните пейки, разположени до стените, бяха покрити с възглавници от кадифе. В дълбоката ниша в средата на гладката и тъмна стена имаше изградена камина, а високо над нея - огромен телевизор.
- Той основно е за гледане на ОУО - обясни Шейд, до- като се отдалечаваше навътре в помещението. - Тук нямам кабелна, но имам огромна колекция от филми.
Аха, сякаш нямаше как да не забележи! Една от стените беше изцяло покрита с дискове, подредени в издълбани етажерки, и броят им беше много по-голям от тези, които тя беше виждала да се продават в магазините.
А Шейд? В името на всичко свято, ама той - какво? - нима не можеше да се облече? Начинът, по който се движеха мускулите на гърба му и се напрягаха двете половинки на ду пето му... Руна не можеше да се застави да отмести очи, а егото му и без това беше прекадено раздуто.
Семинусът се скри зад една врата и тя го последва. По стените на късия коридор, който се оказа, че води към кухнята, бяха вградени лунички. В това помещение също чудесно се използваше естественият вид на пещерата. Масата, около която можеха да седнат осем човека, беше издялана от камък. Също както стелажите и дори двойната кухненска мивка. Компактните и ултрамодерни съвременни прибори от неръждаема стомана бяха монтирани в стените така, че да заемат колкото се може по-малко място.