- Страхотно! - Руна винаги беше харесвала дома му в Ню Йорк с неговия съвременен и чисто мъжки дизайн, но това тук... Еха! - Защо живееш в града, ако можеш всеки ден да идваш тук?
- А ти откъде знаеш, че не живея тук? - и той с жест я подкани към ниския проход вдясно, който скриваше онова, което се намираше зад кухнята.
- Тук едва ли има с какво да се занимаваш - отговори тя и направи няколко крачки след него в... - О, боже! - сложи тя ръка върху устните си, за да сдържи изумения си възглас.
Шейд изсумтя:
- Напротив, идвам тук именно защото възнамерявам да се занимавам с нещо. - Краката на Руна сякаш се сраснаха с пода. Дланите на Шейд легнаха върху раменете й, а устните му се приближиха до ухото й. Сърцето й се разтуптя лудо. - Както виждаш.
Как да не вижда!
Двамата стояха в спалнята, макар че думата не беше много подходяща за това място.
- Това... това какво е... - Стая за мъчения!
Шейд я подмина и тя усети горещината, която се излъчваше от тялото му, дори през дрехите.
- Е, аз предпочитам да я наричам стаята на удоволствието - и той се обърна към нея. Руна си мислеше, че ще види усмивката, но колкото и да беше странно, Шейд изглеждаше... мрачен. - И точно тук ще прекараш нощта.
- Какво? - и тя започна да се отдръпва докато гърбът й не опря в стената. Нещо иззвънтя. Вериги? Майко мила! - Ти ме измъкна от онази тъмница, за да ме затвориш в друга?
Тя гърбом започна да се плъзга по студената стена към вратата, но той я последва с хищната грация на ягуар, от срещата си с когото тя толкова много се страхуваше по пътя им през джунглата. Глупачка! Шейд беше много по-опасен от всяка тукашна котка.
Той я настигна и застана толкова близо, че се наложи Руна да вдигне глава, за да го погледне.
- Това е стая за игри, Руна - произнесе той с нисък, еротичен глас.
- За един - стая за игри. За друг - стая за мъчения - дрезгаво отговори тя.
- Огледай се.
Руна преглътна, преди да отмести очи от неговите.
Почти цялата далечна част на помещението беше заета от огромно легло. И както всичко тук, то също беше разположено в ниша, която приличаше на друга малка пещера. От тавана над леглото висяха ремъци, вериги, кожени белезници.
Останалата част от стаята беше заета от масивни дървени приспособления, чието местоположение явно не беше избирано безразборно. А Руна изобщо не се съмняваше, че в използването им имаше нещо необмислено.
- БДСМ пейки - поясни той, - стойки за бичуване, камшици, бичове, кожени пръчки, запушалки за уста. - Стигна до сандъка в ъгъла и го поглади по капака. - Тук има още много неща, но ти едва ли ще искаш да видиш всички.
Устата на Руна пресъхна. Тя нямаше представа какво трябва да отговори. Беше наясно само с едно - за пръв път, откакто беше срещнала Шейд и беше разбрала, че е демон - изпита страх.
Шейд остави Руна сама в спалнята, защото нямаше сили да издържи на аромата й от обърканост и страх. Той ненавиждаше тази стая. Ненавиждаше всичко в нея. Ненавиждаше, че беше принуден да доведе толкова нежна и уязвима жена на място, където всичко беше пропито с кръвта на безчислен брой жени и семето му. Той им даваше това, което те искаха само защото природната му същност го заставяше да го прави. Но ненавиждаше всяка минута, прекарана с тези демони. Самките винаги си тръгваха от леговището му удовлетворени, докато той оставаше с чувство на измъченост и обърканост. Единствено работата в болницата му помагаше да дойде на себе си.
Наясно, че братята му вероятно вече са полудели от притеснение, той позвъни на Рейт по сателитния телефон, който отговори след първия сигнал.
- Шейд? - заради шума на връзката гласът на брат му едва се чуваше, но той не искаше да излиза и да търси по- добра връзка. Беше по-добре да наблюдава Руна.
-Да, аз съм.
- Къде си? Всичко наред ли е? Двамата с Ейдолон едва не започнахме да лазим по стените от притеснение.
- Всичко е наред. Скоро ще дойда в ЦПБ.
- Аз сам ще дойда при теб. Кажи ми къде си.
Тревогата, която долови в гласа на Рейт, го преряза като скалпел. Двамата с него винаги са били свързани. Дори пре- калено силно. Понякога брат му успяваше да прочете мислите му, което беше лошо дори ако Шейд нямаше тайни, които да иска да скрие от него. Но той имаше. И една от тях беше точно тази пещера. Рейт почти през цялото си детство беше измъчван и държан в клетка, затова имаше отрицателно отношение към всичко, свързано с ограничаване на свобода или мъчения. Той никога нямаше да разбере екстремалните потребности на Шейд.