- Аз съм добре, братле. - Той чу как се включи водата в душа и веднага си представи как Руна се съблича, и как капките се стичат по голото й тяло и... членът му мигновено се втвърди. - Имам нужда от малко време, ако разбираш за какво намеквам.
- Ако не дойдеш до полунощ - изръмжа Рейт - сам ще те намеря. Ако разбираш за какво намеквам.
Шейд се усмихна. Когато Рейт обещаеше да те намери, означаваше само едно: като го направи, ще ти срита задника.
- Охлади се, става ли? Ще разкажа всичко на двама ви с Ейд, когато дойда - и той приключи разговора, преди брат му да започне да спори. После се измъкна през тайната врата между кухнята и гостната. Топлият бриз го приласка като обятията на любима жена, които той никога не си беше позволявал да изпита.
Краката му го отведоха до плоската, добре прикрита от странични очи ниша зад водопада. Шейд не беше водил тук никоя от партньорките си, но сега искаше Руна да види най- любимото му място на света; Руна, която в момента беше гола в банята му. Шейд се сгорещи. Кожата му започна толкова много да пари, че дори прохладната водна завеса не можеше да я охлади.
Той въздъхна шумно, преди да изругае и да пристъпи крачка напред. Водният поток се стовари върху му и отми всичката мръсотия от подземието. Но остана безсилен да отмие мрака в душата му. Или болката от загубата на Скалк.
Неговата по-малка сестра беше като светъл лъч в живота му. Нейната мекота контрастираше с неговата жестокост. Тя притежаваше способността на демоните амбър да виждат мрака в душите на околните, но Скалк умееше да го разсейва и дори изтрива само с едно докосване. Това, че тя не успяваше да изцели мрака в него, я караше постоянно да се тревожи. Но не се съмняваше, че проклятието и съжаленията, свързани с него, щяха да се разсеят с времето.
За Шейд тя сгреши, но се оказа права за онова, което се криеше в Роуг.
- В него има толкова много зло, Бледа сянка - каза тя веднъж, като използва прозвището, което той никога повече нямаше да чуе. Със смуглата си кожа той се отличаваше от своите двадесет на брой сестри, които бяха чистокръвни демони амбър — сивокожи, с тъмносива коса и червеноси- ви очи. Шейд беше най-големият - плод на насилието, извършено от баща му над майка му, когато тя едва беше достигнала половата си зрялост, и с десет години по-голям от първата от сестрите си. Демоните амбър бяха спокойни и надарени със силен майчин инстинкт, затова с него се отна - сяха също толкова добре, както и със сестрите му. А неговото задължение като най-голям беше да се грижи за тях. И да ги пази.
Но той не се справи с тази задача.
Веднъж майка му го беше оставила за я замества и беше отишла на лов. Тя често го правеше за няколко дни. Но в нейно отсъствие Шейд беше застигнат от първия си цикъл на полово съзряване и затова се наложи да зареже сестрите си. Той се втурна навън, за да търси удовлетворение на внезапно събудилото му се либидо, а когато се върна, го очакваше кървава гледка. Демони килеши, търсещи с какво да се позабавляват, бяха избрали за своя цел останалата без надзор пещера. Беше оцеляла единствено Скалк, защото се беше мушнала в най-тесния процеп в стената - любимото й място, когато играеха на криеница.
Шейд затвори очи и отметна глава назад с надежда, че водата ще накара овладелите го чувства да избледнеят. Ала знаеше, че това няма да помогне. Нищо не помагаше. Той беше проследил килешите, но дори смъртта им не му помогна. Угризенията на съвестта разяждаха Шейд подобно на киселина. Нямаше никакво значение, че той беше оставил сестрите си заради временната си невменяемост. Проклятие, той почти нямаше спомен как беше заминал! И едва помнеше последвалите дни, изпълнени с безкраен секс.
Ала нито Скалк, нито майка му го бяха обвинили. Именно тяхната любов и утешение събудиха в него желанието да се сдобие със собствено семейство и деца, които би могъл да отгледа с жената, която щеше да обикне някой ден.
Но заради Злосърдието нямаше да получи нищо. Нямаше как да го постигне.
Шейд се опита да потисне мислите, които отново го връщаха натам, където не искаше. Той излезе от водата и се насочи към пещерата. Откри Руна в кухнята, облечена в негова тениска и шорти с връзки, пристегнати до края. Тениската й беше голяма и макар че стигаше до средата на бедрата, пак не скриваше достатъчно.
- Намерих в хладилника газирана вода - каза тя - Надявам се, че нямаш нищо против.
- Чувствай се като у дома си. - Той премина покрай нея в влезе в спалнята. Нахлузи кожения панталон, облече си потник и бързо обу тежките си боти. Когато приключи, с изненада забеляза в рамката на вратата Руна.