- Искам да зная какво означава това - попита тя и в очите й пламна упоритото огънче, което Шейд безкрайно много искаше да намрази, но което незнайно защо го възхищаваше.
- Според мен е очевидно.
- Ти... ти никога не си използвал това с мен.
Шейд си представи Руна. Изцяло на негово подчинение, с широко разкрачени крака, завързана на кръста на Свети Ендрюс. Пулсът му отново се ускори. Макар да ненавиждаше стаята и всичко в нея, защото беше принуден да я използва, съвсем различно беше да има желание да го направи.
- Не, но аз не съм бил и най-нежният ти любовник, нали?
- Не зная - сведе очи тя. - Имам прекалено малък опит за сравнение. Преди теб съм имала само един...
Нещо в гърдите му го заболя. Шейд се насили бавно да вдиша и издиша, защото трябваше да остане прав от неочаквания недостиг на кислород в дробовете си. А думите на Руна изобщо не му помагаха.
- След мен не си била с никого другиго?
Тя се намръщи сърдито:
- Ами бях малко заета... да свикна да бъда варг и всичко останало...
Изведнъж Шейд беше обхванат от яростното желание да обладае жената пред него и това желание го препълваше с гордост и възбуда. „Моя! Единствено моя\“
Той изскърца със зъби. О, богове, те бяха свързани едва от ден, а той вече я ревнуваше. И желаеше.
Не трябваше да го допуска.
Вълнението му се смени със злост, която се измъкна от бездънния мрак, криещ се дълбоко в него. Шейд сграбчи Руна за китката и я вкара в стаята.
- Време е да си поиграем - изръмжа той.
- Шейд! Какво правиш? - възмути се тя и се опита да се измъкне. Но дори силата й на шифтър не можеше да се сравни с неговата. Или поне, когато беше в облика на човек.
Колкото се може по-внимателно той я бутна да падне на колене, докато я стискаше за тила с ръка, и се протегна за веригата морфестус, забита дълбоко в стената. Нейните подсилени с демоническа магия брънки бяха създадени, за да удържат дори най-силните същества, а пръстенът, който той щракна около глезена й, щеше автоматично да промени размера си, когато Руна се трансформираше.
- Нощта ще настъпи скоро.
- Аха! - озъби му се тя - След колко? Три часа? - тя ритна с крак назад и го улучи в бедрото.
- Да, нещо такова.
Погледът му обходи тялото и ниско сведената й глава. Косата, паднала край лицето й, я покриваше като завеса и прикриваше яростното й изражение, а дръзко вирнатото й дупе го докосваше по бедрата с всяко нейно движение. Той би могъл да я вземе точно тук и сега. Само едно движение на ръката му би било достатъчно, за да развърже връзката на шортите си. И само едно движение на пръстите му стигаше, за да освободи пулсиращия си член.
Инстинктите му крещяха, докато разумът му се съпротивляваше. Ругаейки, Шейд я пусна и отскочи настрани. Тя също толкова яростно изруга и се хвърли към него, в опит да го хване за крака. Пропусна на косъм.
- Не го прави!
- Ти не ми остави избор! - отвърна той, макар да знаеше, че е несправедливо да я наказва за собствената си слабост. Но справедливостта в момента изобщо не го вълнуваше. — Ти ме караш да те желая, а това е невъзможно.
Руна изумено зяпна.
- Моля за извинение, че случайно се озовах в подземието на твоя шантав брат и нямам никакво отношение към случая.
Сега вече той се почувства като пълен кретен, но все пак погледна към нея. Тя беше приклекнала. Тениската му се беше вдигнала почти до колана на шортите, които описваха всички извивки на тялото й. Руна изглеждаше едновременно беззащитна и съблазнителна, като надделяваше беззащитността. И вероятно беше уплашена до смърт - да се обвърже против волята си с демон, а преди преобразяването си във варг, да се окаже прикована с верига към стената в стаята му.
Проклятие! Той стисна очи и се опита да се успокои.
- Слушай, и на мен това ми харесва не повече, отколкото на теб. Но съм длъжен да се върна в болницата. Ще се погрижа да ти донеса няколко пържоли или нещо друго. Към сутринта.
Благодарение на Люк - шифтъра парамедик - той знаеше, че ако варгите не се нахранеха в облика си на звяр; без да усетят как се разкъсва плътта и се чупят костите под силните им зъби, щяха да се събудят гладни и зли. И все така жадни за вкуса на сурово месо. Неудовлетвореният звяр щеше да продължи да ръмжи и вие дори когато на разсъмване отново се превърнеше в човек.
Руна отмести очи.
- Не искам да ме виждаш такава.
- Каква такава? Варг? Мислиш, че никога не съм виждал? Скъпа, та аз съм на сто години. И съм ги виждал, лекувал, чукал... Да, срещал съм варг. - Тя не отговори и Шейд, който все още се чувстваше така, сякаш беше сритал пребито куче, въздъхна: - Ще ти оставя храната пред вратата и няма да гледам. Става ли?