Кайнан изруга, измъкна спринцовката от ръката на Циска, плъзна се по пода и заби иглата в хълбока на шиф- търа. Той изрева и се извъртя бързо, но преди да успее да нападне, се срина на пода с глух звук.
- Какво... по дяволите! - Рейт ловко скочи на крака. От носа и устата му течеше кръв и без да се замисля, той срита лежащия в безсъзнание звяр в корема. - Надявам се да нямаш бяс, куче такова!
- Мислех, че само ти и братята ти можете да се биете един друг, без да изпитвате болка - изрече Джем, която се беше появила на прага на стаята и навиваше на пръста си кичур черно-синя коса.
- Аха! - изръмжа Рейт - И аз също... - той се намръщи и замълча. - Усещам, че нещо не е наред.
Кайнан не сваляше очи от варга, но с цел да не го допусне близо до Джем.
- Циска, откъде се взе той?
Диска замахна с червената си, подобна на камшик опашка към Хароугейт. Тя беше невидима за смъртните очи на Кайнан, но той много добре знаеше местоположението й: между двете гладки мраморни колони в далечния край на приемната.
- Чух шум, вдигнах глава и го видях - точно в момента, в който се преобразяваше.
Рейт клекна до звяра и сложи длан върху главата му.
- Мамка му! - прошепна той. - Ама, че работа! Познавам тази енергия. Мислите му... - И Кай не можа да повярва на очите си, когато той почти нежно погали варга между ушите.
- Рейт? Кой е това?
- Шейд - отвърна той. - Това е Шейд.
Глава 7
Мракът го притискаше. Той се увиваше около него и съзнанието му ту се избистряше, ту отново се замъгляваше. Шейд се опита да се обърне, но нещо по-силно от мрака го удържаше. Само ако успее да отвори очи и ако види, че отново е в подземието на Роуг...
- Шейд, старче, събуди се!
- Ейд?
Той се опита да отвори очи, но опитът му не се увенча с пълен успех. В малкия процеп между клепачите му стана виден Ейдолон, който развързваше ремъците, които го удържаха. Той най-после успя да различи веригите и решетките, които висяха от тъмния таван, и усети облекчение. ЦПБ. Беше успял да се добере до болницата.
Я чакай... Защо не помнеше нищо и защо лежеше завързан? От колко време беше тук? Къде е... Руна\
Вълната от паника, която го обзе, беше мигновено потушена, когато благодарение на връзката им Шейд успя да я усети. Тя беше в безопасност. Но зла. Във формата на звяр.
- Какво се случи? - попита той и... О, по дяволите! Гърлото го болеше така, сякаш беше погълнал бодлив плъх от Ада. Цял. При това на няколко пъти. След повръщане и обратно поглъщане.
- Ами... Изглежда, че си се обвързал.
Едната му ръка най-накрая беше свободна и Шейд посегна към предателския пръстен около гърлото си.
- Не смятах... - но когато Ейдолон въпросително повдигна вежда, Шейд само поклати глава. - После ще ти обясня. Защо съм вързан?
- Вече не си. Махнах всичко.
Ейдолон му помогна да седне и му предложи чаша вода, която Шейд отказа.
- Възнамеряваш ли да ми обясниш? Какво се случи?
И защо беше гол? Дори кадуцеят му го нямаше. По дяволите! Вече му се гадеше постоянно да се събужда на непознати места, без да има спомен как се е озовал там. На стола до леглото му някой беше сложил нови болнични дрехи и Шейд започна да се облича. През цялото това време Ейдолон продължаваше да мълчи.
- Ейд? Караш ме да треперя.
- Какво си спомняш?
- Не много - с леко тръпнещ глас отговори Шейд. - Помня, че оковах Руна с веригата. - След което беше изминал няколко мили около пещерата, като внимателно оглеждаше наоколо за следи от демони. Но това си беше негова тайна. - Минах през Хароугейт и... това е всичко, което помня. - Той изруга. - Отдавна ли съм тук? Тя вероятно умира от глад. Трябва да й занеса храна.
- Руна е твоята наречена? - и след внимателното кимване на Шейд, Ейдолон попита: - Тя шифтър ли е?
- Откъде знаеш?
Разбира се, той беше споменал, че я е оковал в нощта на пълнолунието. И вероятно му го беше подсказал, но държанието на Ейд беше странно. Той избягваше очите му и... изобщо не приличаше на себе си. Явно нещо не беше наред.
- Миналата нощ нахлу в приемното отделение. Помниш ли?
- Смътно. Благодаря ти, че запълваш дупките. - Той се опита да сглоби картината от образи, която изплува в съзнанието му. Ето, излиза от Хароугейт право в червеното зарево, видимо от демоните и от всички, които водеха дневен живот. А после... Всичко изчезна, като издухано от вятъра. Пред очите му имаше само един голям бял лист.
- Защото в момента, когато си преминал зад пределите на Хароугейт, си се преобразил във варг.